Сура Аль-Бакара — Стих 169

1. Обяснение на думите в аята:

• السُّوء (ас-су'): зло, грях, вреда – всичко, което наврежда на човека.
• الْفَحْشَاء (ал-фахша'): най-гнусните и тежки грехове, престъпления срещу Божиите заповеди.
• تَقُولُوا عَلَى اللَّهِ مَا لَا تَعْلَمُونَ (такулу 'ала-Ллахи ма ла та'лямун): да говорите за Аллах неща, за които нямате знание – например да обявявате за позволено или забранено нещо без доказателство от Аллах или Неговите пратеници.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Аллах ни разкрива истинската същност на онова, към което сатаната подтиква хората. Той не ги призовава към добро, а единствено към зло и поквара. Подтиква ги към грехове, които нараняват самите тях и ги правят нещастни, както и към най-тежките и най-гнусни престъпления – онези, които покваряват сърцето и обществото. Но най-опасното, към което сатаната подстрекава, е да се говори за Аллах без знание: да се определя какво е позволено и какво е забранено, да се измислят правила в религията, да се приписват на Аллах думи, които Той не е казал, и да се вярва в неща за Него без никакво доказателство. Всичко това е тежко престъпление, защото човекът си позволява да говори от името на Създателя, без да има никакво основание за това.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да бъдем внимателни и да разпознаваме кой ни подтиква към дадено нещо – дали това е гласът на доброто, или шепотът на сатаната, който винаги води към вреда.
• Ислямът ни пази от зло и поквара, като ни забранява всичко, което наврежда на душата и обществото.
• Религията ни учи на честност и знание: не бива да говорим за Аллах и Неговите закони без доказателство. Това ни пази от заблуда и ни води към истината.
• Колко милостив е Аллах, че ни предупреждава за коварството на сатаната и ни показва правия път, за да живеем в сигурност и спокойствие.
• Който се придържа към Корана и търси знание, ще бъде защитен от измамата и ще намери истинското щастие в покорството на Аллах.