Сура Аль-Бакара — Стих 243

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• „أَلَمْ تَرَ“ (Алам тара): Тук означава „Не знаеш ли?“ или „Не си ли научил?“, тъй като е от зрението на сърцето, а не на очите.
• „أُلُوفٌ“ (улуф): Множествено число на „хиляда“, означава многобройни групи.
• „حَذَرَ الْمَوْتِ“ (хазарал-маут): От страх от смъртта, тоест поради бягство от смъртта.
• „فَقَالَ لَهُمُ اللَّهُ مُوتُوا“ (факала лахумуллаху муту): Бог им каза „Умрете“ – чрез ангел или със Своето повеление.
• „لَذُو فَضْلٍ“ (лазу фадлин): Притежаващ щедрост и благодат.

1. Тълкувание на аята:

Не знаеш ли, о, Пророче, за историята на онези, които излязоха от домовете си, а бяха хиляди на брой, водени от страх от смъртта – от чума или от битка. Те бяха група от синовете на Израил. Бог им заповяда да умрат и те умряха наведнъж като наказание за бягството им от Неговото предопределение. След известно време Той ги върна към живот, за да изживеят остатъка от живота си, да се поучат и да се покаят. Това беше ясно доказателство, че всичко е в ръцете на Бог и че те не притежават за себе си нито полза, нито вреда. Наистина Бог е изпълнен с голяма щедрост и благодат към хората чрез Своите многобройни дарове, но повечето хора не са благодарни за Неговите благодеяния и не Му благодарят.

1. Извлечени ползи, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че никой не може да избяга от предопределението на Бог и че животът и смъртта са единствено в Неговите ръце.
• Напомня ни за Божията милост и щедрост, че Той ни дава многобройни благословии, дори когато не ги заслужаваме.
• Насърчава ни да бъдем благодарни и признателни към Бог за всичко, което ни е дал, защото благодарността увеличава благословиите.
• Показва, че страхът от смъртта не може да удължи живота, а истинската сигурност идва от вярата в Бог и доверието в Него.
• Приканва ни да се поучим от историята на предишните народи и да се обърнем към Бог с покаяние, преди да е станало твърде късно.
• Разкрива, че ислямът ни учи да приемаме Божието предопределение със смирение и да търсим Неговата милост, вместо да се боим от това, което не можем да контролираме.