Сура Та Ха — Стих 105

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „الْجِبَالِ“ (ал-джибāl): планините.

— „يَنسِفُهَا“ (янсифухā): коренът „ن-س-ف“ означава да се разпръсне, да се разнесе, да се изтръгне от корен и да се превърне в прах, разпилян от вятъра.

— „نَسْفًا“ (насфан): абсолютно съществително, което подсилва действието — пълно и окончателно разпиляване.

1. Тълкувание на аята:

Хората питат Пратеника (с.а.с.) какво ще се случи с планините в Деня на възкресението. Те са били създадени здрави и непоклатими, затова въпросът им е бил за тяхната участ след края на този свят. Всевишният Аллах нарежда на Своя Пратеник да им отговори, че неговият Господ ще изтръгне планините от основите им и ще ги разпилее напълно. Те ще бъдат вдигнати от местата им, разтрошени и превърнати в разпилян прах, носен от вятъра, като фини прашинки, които не задържат никаква форма. Така планините, които днес изглеждат вечни и неподвижни, в онзи Ден ще изчезнат безследно, а земята ще остане равна и гладка. Това е част от великите събития на Съдния ден, когато всичко сътворено ще се промени и ще се подчини на волята на Създателя.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

— Аятът ни учи, че нищо в този свят, колкото и здраво и трайно да изглежда, не е вечно — само Аллах е Вечният и Неизменният.

— Той показва силата на Всевишния Аллах, Който е способен да унищожи най-могъщите творения с една Своя заповед, и напомня, че възкресението и съдът са истина.

— Коранът отговаря на въпросите на хората ясно и точно, водейки ги към размисъл за отвъдния живот и за тяхната отговорност пред Създателя.

— Вярата в този Ден ни насърчава да не се привързваме прекалено към земното, а да се стремим към вечното блаженство чрез добри дела и искрена вяра.