Сура Та Ха — Стих 111

1. Обяснение на думите в аята:

• وَعَنَتِ (уа 'анати): означава „смириха се, покориха се, станаха покорни и унижени“.
• الْوُجُوهُ (ал-ууджуух): „лицата“ — тук означава самите същества, хората, творенията.
• الْحَيُّ (ал-Хайй): „Живият“ — едно от имената на Аллах, означаващо Този, Който има съвършен живот и никога не умира.
• الْقَيُّومُ (ал-Кайюум): „Самоподдържащият се, Поддържащият всичко“ — Този, Който се грижи за всяко нещо и управлява всички дела, без да се нуждае от никого.
• خَابَ (хааба): „загуби, пропадна, остана разочарован“.
• ظُلْمًا (зулман): „гнет, несправедливост“ — в този контекст означава най-голямата несправедливост, а именно придаването на съдружници на Аллах (ширк).

1. Тълкувание на аята:

В Деня на Страшния съд всички творения ще се смирят и ще се покорят пред своя Създател — Живият, Който никога не умира, и Поддържащият, Който се грижи за всяко нещо и управлява всички дела. В този велик ден лицата ще бъдат унижени и покорни пред величието на Аллах, а властта и силата на творенията ще изчезнат. Всеки ще осъзнае своята слабост и пълната си зависимост от своя Господ.

И наистина ще загуби и ще пропадне онзи, който в земния живот е носил бремето на гнета и несправедливостта — а това е преди всичко придаването на съдружници на Аллах и поклонението на други освен Него. Такъв човек е причинил на себе си гибел и е пропуснал пътя на спасението. Докато вярващите, които са се покорили на Аллах в този свят, ще намерят сигурност и успех в отвъдния живот.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни напомня, че истинската сила и власт принадлежат само на Аллах — Живият и Поддържащият. Който се уповава на Него, никога няма да бъде изоставен.
• Той ни учи на смирение: колкото и могъщ да се чувства човек в този свят, в Деня на Съда всички ще стоят покорни и унижени пред своя Господ.
• Предупреждава ни срещу гнета и несправедливостта, особено срещу най-голямата несправедливост — да придаваш съдружници на Аллах. Ислямът е пътят на чистото единобожие, който ни пази от загуба и гибел.
• Дава ни надежда: който искрено се покори на Аллах и Го следва, ще бъде сред успелите в отвъдния живот, където няма страх и няма скръб.
• Корана е милост и напътствие — чрез него разбираме истината за нашия Създател и за нашето предназначение, и намираме пътя към вечното блаженство.