Сура Та Ха — Стих 110

1. Обяснение на думите в аята:

— „يَعْلَمُ“ (яʿламу): Той знае.

— „مَا بَيْنَ أَيْدِيهِمْ“ (ма байна айдихим): това, което е пред тях, т.е. бъдещето и онова, което предстои да се случи.

— „وَمَا خَلْفَهُمْ“ (уа ма халфахум): това, което е зад тях, т.е. миналото и онова, което вече е отминало.

— „وَلَا يُحِيطُونَ بِهِ عِلْمًا“ (уа ла юхитуна бихи ʿилман): и те не могат да обхванат Него със знание.

1. Тълкуване на аята:

Аллах, Всемогъщият, знае всичко, което предстои на хората — включително Часа на Страшния съд и всичко, което ще се случи в бъдеще, — както и всичко, което са оставили зад себе си в земния си живот. Нищо не е скрито от Него: нито миналите дела, нито бъдещите събития. Неговото знание обхваща всички състояния на творенията — онези, които следват призива към истината, и всички останали.

Същевременно хората никога не могат да обхванат със своето знание същността на Аллах и Неговите качества. Човешкото знание е ограничено и не е в състояние да проникне в същината на Божественото. Те не знаят какво ще направи Аллах с тях, нито какво ги очаква. Само Аллах е Всезнаещият, Чието знание е съвършено и безгранично.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Този аят ни учи, че Аллах е Всезнаещ и нищо не се укрива от Него — нито нашите тайни, нито бъдещето. Това ни насърчава да бъдем искрени и да вършим добро, знаейки, че сме под Неговото наблюдение.

— Осъзнаването, че човешкото знание е ограничено, ни смирява и ни учи да се доверяваме на Аллах, вместо да се гордеем със собствените си способности.

— Аятът ни напомня за Деня на Страшния съд и за необходимостта да се подготвим за него с добри дела.

— Той ни показва величието на Аллах и ни подтиква да Го опознаваме чрез Неговите имена и качества, доколкото ни е позволено, и да Го обичаме и да Му се покланяме с искреност.

— Вярата в безграничното знание на Аллах дава на вярващия спокойствие и сигурност: той знае, че нищо не се случва без Божието знание и мъдрост, и че справедливостта ще възтържествува.