Сура Аль-Анбия — Стих 86

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَأَدْخَلْنَاهُمْ (уа адхална̄хум): И ги въведохме, и ги включихме.
• رَحْمَتِنَا (рах̣матина̄): Нашата милост — обхваща пророчеството, напътствието и възнаграждението в отвъдния живот.
• الصَّالِحِينَ (ас̣-с̣а̄лих̣ӣн): Праведните — онези, чието вътрешно и външно състояние е изправно, които се подчиняват на Аллах и вършат добри дела.

1. Тълкувание на аята:

Аллах Всевишният съобщава, че е въвел тези Свои пророци в Своята милост — тоест дарил ги е с пророчество, напътствие и успех в доброто, а в отвъдния живот ще ги въведе в Рая. Той ги е причислил към Своите праведни раби, чиито скрити и явни дела са изправни, които изпълняват повелята на своя Господ и Му се покоряват. Пророците са достигнали най-високата степен на праведност, защото тяхната праведност е защитена от всякаква поквара и грешка — те са непорочни в това, което предават от Аллах, и са образец за подражание в слова и дела. Така аятът свързва влизането в милостта на Аллах с истинската праведност: който е праведен, Аллах го обгръща със Своята милост и го издига.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Милостта на Аллах е всеобхватна и Той я дарява на онези, които искрено Му се покоряват — всеки може да се надява на нея.
• Праведността не е само външно показно поведение, а изправност на сърцето и делата едновременно; ислямът възпитава човека цялостно, отвътре и отвън.
• Пророците са най-добрият пример за подражание — те са били хора като нас, но са достигнали върха на праведността чрез покорство на Аллах, което показва, че пътят към високите степени е отворен за всеки искрен вярващ.
• Коранът възхвалява праведните и ни насърчава да се стремим към тяхната степен, като съчетаваме вяра с добри дела — това е пътят към милостта на Аллах в този свят и в отвъдния.