Сура Аль-Анбия — Стих 95

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в айета:

• وَحَرَامٌ: забранено, невъзможно, недостъпно.
• قَرْيَةٍ: селище, град, общност от хора.
• أَهْلَكْنَاهَا: унищожихме ги, погубихме ги.
• لَا يَرْجِعُونَ: те не се връщат.

1. Тълкувание на айета:

И е невъзможно за обитателите на селище, което сме унищожили поради тяхното неверие и несправедливост, да се върнат обратно на този свят, за да поправят онова, което са пропуснали, или да се покаят и покаянието им да бъде прието. Това е окончателно решение и неизбежна присъда. Те няма да се върнат в земния живот, за да извършат добри дела или да поправят грешките си. Вместо това, те неизбежно ще бъдат възкресени и събрани за разплата в Деня на съда, за да получат възмездие за делата си. Някои тълкуватели казват, че този айет подчертава, че тези, които отричат възкресението, са именно онези, за които е невъзможно да се върнат, докато за всички останали възкресението е неизбежно. Други обясняват, че е невъзможно за обитателите на унищожено селище да се върнат в земния живот, за да се покаят и покаянието им да бъде прието.

1. Извлечени ползи, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Този айет ни учи, че земният живот е временен и че всеки човек има ограничено време, за да се обърне към Аллах и да поправи пътя си.
• Той ни напомня за справедливостта на Аллах и за неизбежността на възкресението и разплатата, което ни подтиква да живеем праведно и да не отлагаме покаянието.
• Айетът показва милостта на Аллах към онези, които вярват и се покайват в този живот, защото след смъртта вече няма връщане назад.
• Той ни насърчава да ценим всеки момент от живота си и да използваме времето си за добри дела и поклонение.
• Размисълът върху този айет укрепва вярата в Деня на съда и ни мотивира да се стремим към вечното блаженство в отвъдния живот.