Сура Аль-Анбия — Стих 94

1. Пояснение на думите в аята:

• الصَّالِحَاتِ (ас-салихат): благочестивите дела, които са в съответствие с Божиите заповеди.
• كُفْرَانَ (куфран): отричане, пренебрегване, незачитане на нещо.
• سَعْيِهِ (са'йих): неговото старание, усилията, които е положил.
• كَاتِبُونَ (катибун): записващи, вписващи.

1. Тълкувание на аята:

Който върши от благочестивите дела, като същевременно вярва в Аллах, в Неговите пратеници и в Сетния ден, неговото старание няма да бъде отречено или пренебрегнато. Аллах приема делата на вярващия и го възнаграждава за тях, като умножава наградата му многократно. Всичко, което човекът е извършил, се записва и запазва, и той ще го намери в книгата на своите дела в Деня на възкресението, и ще се зарадва на него. Условието за приемане на делата е вярата – без вяра добрите дела не носят награда в отвъдния живот. Аллах не пропуска нито едно добро дело на вярващия, а го записва и го възнаграждава за него.

1. Поуки, които насърчават хората към исляма и Корана:

• Ислямът цени добрите дела и ги възнаграждава, независимо колко малки изглеждат – всяко усилие се записва и не се губи.
• Вярата е основата, върху която делата придобиват истинска стойност пред Аллах.
• Всеки човек може да се надява на Божията милост и справедливост, защото Аллах не отнема наградата на праведните.
• Този аят насърчава вярващия да бъде постоянен в добрите дела, знаейки, че те са записани и ще бъдат възнаградени.
• Ислямът предлага надежда и сигурност, че никое добро не се пренебрегва, което прави вярата утешителна и окуражаваща.