Сура Аль-Анбия — Стих 96

1. Обяснение на думите в аята:

• «حَتَّىٰ» (хатта) — докато, до момента, когато.
• «فُتِحَتْ» (футихат) — бъде отворена, разрушена (за преградата).
• «يَأْجُوجُ وَمَأْجُوجُ» (Яджудж и Маджудж) — два народа, за които е известно, че са затворени зад преграда и ще излязат в края на времената.
• «حَدَبٍ» (хадаб) — възвишение, високо място.
• «يَنسِلُونَ» (янсилун) — бързо се спускат, придвижват се стремително.

1. Тълкуване на аята:

Този аят говори за момента, в който преградата, зад която са задържани Яджудж и Маджудж, ще бъде отворена. Тогава те ще започнат да излизат от всяко възвишение и високо място, придвижвайки се бързо и разпространявайки се по земята. Това е един от големите знаци на наближаването на Часа — Деня на Страшния съд. След като те излязат и се разпространят, ще последват ужасите на този Ден, когато неверниците ще бъдат обхванати от страх и разкаяние за това, че са били небрежни и са пренебрегвали подготовката за отвъдния живот. Аятът ни напомня, че всичко, което Аллах е обещал, ще се случи в определеното време, и че хората трябва да бъдат будни и подготвени за срещата с техния Господ.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът съобщава за неща от невидимото, които са се потвърдили или ще се потвърдят, което показва, че той е истинско слово от Аллах.
• Вярата в Деня на Страшния съд ни подтиква към добри дела и ни пази от безгрижие и небрежност.
• Историята за Яджудж и Маджудж ни учи, че Аллах има пълна власт над Своето творение и че Неговото обещание непременно ще се изпълни.
• Мюсюлманинът трябва да бъде винаги готов и да не се оставя да бъде изненадан от нищо, което Аллах е предупредил, като се стреми към добри дела и искрено покаяние.
• Размисълът върху такива аятове увеличава вярата и ни кара да обичаме Корана, защото той ни дава ясна представа за бъдещето и ни насочва към правия път.