Сура Аль-Хаджж — Стих 15

1. Обяснение на думите в аята:

• «يَظُنُّ» (язунну) – мисли, предполага, вярва.
• «لَن يَنصُرَهُ اللَّهُ» (лан янсураху Аллаху) – че Аллах няма да му даде победа и подкрепа.
• «فِي الدُّنْيَا وَالْآخِرَةِ» (фи ад-дуня уал-ахира) – в земния живот и в отвъдния.
• «فَلْيَمْدُدْ» (фал-ямдуд) – нека протегне, нека опъне.
• «بِسَبَبٍ» (би сабабин) – с въже, с връзка.
• «إِلَى السَّمَاءِ» (иля ас-сама’) – към тавана, към покрива (на дома).
• «ثُمَّ لْيَقْطَعْ» (сумма ли-якта‘) – после нека пререже, нека се обеси.
• «كَيْدُهُ» (кайдуху) – неговото коварство, неговото деяние.
• «مَا يَغِيظُ» (ма ягиз) – това, което го гневи, яростта му.

1. Тълкувание на аята:

Всеки, който си въобразява, че Аллах няма да подкрепи Своя Пратеник (с.а.с.) – нито в земния живот, като въздигне религията му и му даде победа, нито в отвъдния, като издигне степента му и накаже онези, които го отричат – нека опъне въже към тавана на дома си и нека се обеси, като пререже връзката със земята. После нека погледне: ще премахне ли това неговото деяние гнева и яростта, които изпитва? Това е образно предупреждение и строго порицание. Истината е, че Аллах непременно ще даде победа на Своя Пророк, независимо дали враговете му го желаят или не. Техните заговори и коварства не могат да попречат на Аллах да изпълни обещанието Си. Ако някой се гневи на успеха на исляма, нека направи каквото може – дори да се самоубие – но това няма да промени нищо от решението на Аллах. Този аят е ясно доказателство, че божествената подкрепа за Пратеника и неговата мисия е гарантирана и никоя сила не може да я спре.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни уверява, че Аллах винаги подкрепя Своя Пророк и Своята религия – в земния живот и в отвъдния. Това дава спокойствие и сигурност на вярващите.
• Показва ни, че гневът и коварството на враговете на исляма са безсилни пред волята на Аллах. Колкото и да се стараят, те не могат да попречат на истината.
• Напомня ни, че истинската победа идва от Аллах, а не от човешки сили или планове. Затова вярващият трябва да се уповава на Него и да не се страхува от враговете.
• Аятът ни учи да не се вторачваме в злобата и гнева на противниците, а да гледаме към обещанието на Аллах, което е сигурно и неизменно.
• Той е покана да размислим върху величието на Корана – как с няколко думи разкрива дълбоки истини и дава утеха и сила на вярващите.