Сура Аль-Муминун — Стих 64

1. Обяснение на думите в аята:

• مُتْرَفِيهِم (мутрафихим): онези, които са разглезени от благодатите и охолството, потънали в разкош и забравили отговорността си пред Аллах.
• يَجْأَرُونَ (ядж'арун): вдигат високо гласовете си, викат за помощ и се молят унизено, търсейки избавление.

1. Тълкувание на аята:

Когато Аллах подложи на наказание разглезените и охолните сред тях, които бяха потънали в удоволствия и се бяха отклонили от истината, изведнъж те започват да викат с висок глас и да молят за помощ, унижени и безпомощни. Това наказание ги сполетява, след като са упорствали в своето високомерие и са отхвърляли призива към вяра. Някои тълкуватели посочват, че става дума за наказанието, което ги е сполетяло още в земния живот, а други — за наказанието в отвъдния живот. Във всеки случай, когато болката ги застигне, те се обръщат към Аллах с викове и молби, но това вече не им помага, защото са пропуснали времето за вяра и покаяние. Този аят показва как охолството и разкошът могат да заблудят човека, така че той да забрави своя Господ, докато не го сполети беда, и тогава да се обърне към Него в безпомощност.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че охолството и разкошът не са знак за Божието благоволение, а често са изпитание, което може да отведе човека от правия път.
• Напомня ни, че обръщането към Аллах в момент на беда е естествено за човешката душа, но истинската вяра е да Го помним и в благоденствие, и в трудност.
• Показва милостта на Аллах, че Той изпраща предупреждения и наказания, за да събуди хората и да ги върне към покаяние, преди да е станало твърде късно.
• Насърчава ни да не се поддаваме на суетата на земния живот, а да търсим онова, което е вечно и което ни приближава до Аллах.
• Коранаът разкрива истината за човешката природа и за последиците от гордостта и забравата, като ни приканва към смирение и постоянна памет за Бога.