Сура Аль-Муминун — Стих 77

1. Пояснение на думите в аята:

• „حَتَّى“ (хатта) – докато, до момента, когато.
• „فَتَحْنَا“ (фатахна) – отворихме, разкрихме.
• „بَابًا“ (бабан) – врата, порта.
• „ذَا عَذَابٍ شَدِيدٍ“ (за ‘азабин шадид) – носител на тежко мъчение, притежаващ сурово наказание.
• „مُبْلِسُونَ“ (мублисун) – отчаяни, изгубили всякаква надежда, слисани и объркани, без да знаят какво да правят.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах казва, че упорстващите в своето неверие и грехове продължават по своя път, докато дойде моментът, в който Ние им отворим врата на сурово наказание. Тогава те изпадат в пълно отчаяние – изгубват всякаква надежда за облекчение, за изход и за добро. Те са сломени, объркани и не намират никакъв път за спасение.

Някои тълкуватели отнасят това отваряне на вратата на мъчението към конкретно събитие в земния живот – като убийството на неверниците в битката при Бадр, когато те се оказали в безизходно положение и загубили всякаква надежда. Други го отнасят към наказанието в отвъдния живот, където грешниците ще бъдат хвърлени в огъня и ще изгубят всякаква възможност за избавление и милост.

И в двата случая смисълът е един: когато Божието наказание дойде, то не оставя на неверниците никаква надежда и никакво убежище. Те се оказват безпомощни, сломени и отчаяни, защото са отхвърляли истината и са упорствали в своето своеволие.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че Божията справедливост е неизбежна и че никой не може да избяга от нея, ако упорства в злото.
• Той ни подтиква към покаяние и обръщане към Аллах още преди да дойде наказанието, защото тогава вече няма да има полза от съжаление.
• Напомня ни, че милостта на Аллах е близо до онези, които вярват и вършат добро, и че Той е Този, Който приема покаянието на Своите раби.
• Показва ни колко безпомощен е човекът без Божията милост и колко е важно да търсим Неговата помощ и напътствие във всеки момент от живота си.
• Корана ни разкрива истината за последствията от избора ни – затова нека се стремим към това, което носи спасение и вечно блаженство, а не към това, което води до отчаяние и гибел.