Сура Ан-Нур — Стих 12

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• لَوْلَا (лаула): означава „защо не“ или „не биваше ли“ – израз на укор и подкана за нещо, което е трябвало да се случи.
• إِفْكٌ (ифк): клевета, измислица, лъжа – нещо напълно невярно и изфабрикувано.
• مُبِينٌ (мубин): явен, очевиден, ясно различим.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах порицава вярващите за това, че когато чули голямата клевета срещу целомъдрието на една от майките на вярващите, не реагирали както подобава на истинските вярващи. Той казва: защо не помислиха вярващите мъже и жени добро за своите братя и сестри по вяра, когато чуха тази измислица? Вярващите са като едно тяло – когато се накърни честта на един от тях, това е накърняване на честта на всички. Те е трябвало веднага да отхвърлят клеветата и да кажат: това е явна лъжа, напълно невъзможна и несъвместима с целомъдрието на онази, за която се отнася. Вместо да се поколебаят или да разпространяват слуха, те е трябвало да защитят своята сестра по вяра и да запазят доброто предположение към нея, както биха желали другите да постъпят с тях самите.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът изгражда силна общност, в която вярващите са като едно тяло – болката на един е болка за всички, а честта на всеки е чест за всички.
• Коранът ни учи да мислим добро за другите и да не бързаме да вярваме на слухове и клевети, особено срещу праведните хора.
• Винаги, когато чуем обвинение срещу невинен човек, трябва ясно да заявим, че това е лъжа, и да защитим неговата невинност.
• Ислямът пази честта и достойнството на хората и забранява разпространението на клевети и клюки.
• Който защитава честта на своя брат по вяра, Аллах ще защити неговата чест на Съдния ден.
• Вярата изисква от нас да бъдем справедливи и да търсим истината, а не да следваме сляпо слуховете и предположенията.