Сура Аль-Фуркан — Стих 29

1. Пояснение на думите в аята:

• أَضَلَّنِي (adallanī): заблуди ме, отклони ме от правия път.
• الذِّكْرِ (adh-dhikr): Корана, напомнянето, вярата.
• خَذُولًا (khadhūlā): онзи, който оставя без помощ, изоставя, предава в нужда.

1. Тълкувание на аята:

Този аят предава думите на нечестивия човек в Деня на възкресението, който съжалява и се разкайва, че е следвал лош другар. Той казва: „Този мой приятел ме заблуди от Корана, след като той вече ми беше достигнал чрез Пратеника.“ Тоест, след като истината му беше ясна и достигна до него, той се отклони от нея заради влиянието на нечестивия си спътник.

В края на аята Аллах казва, че сатаната винаги изоставя човека и го предава. Когато дойде бедата и наказанието, той бяга от своя последовател и не му предлага никаква помощ. Това е състоянието на всеки бунтар и непокорен – както от джиновете, така и от хората – който подвежда другите, а после ги изоставя в момента на нужда.

Аятът е предупреждение за всеки, който се сближава с лоши приятели и ги следва в непослушание към Аллах. Лошият другар може да стане причина човек да изгуби вярата си и да попадне в Огъня.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Този аят ни учи да избираме внимателно своите приятели и спътници, защото добрият другар ни води към добро, а лошият – към гибел.
• Корана е напомняне и светлина, която достига до всеки човек. Отхвърлянето му след като вече ни е достигнало е голяма загуба.
• Сатаната никога не е верен приятел – той подвежда, а после изоставя. Затова не бива да му се доверяваме и да следваме неговите внушения.
• Ислямът ни призовава към искреност, добри приятели и придържане към Корана, който е пътят към спасението и успеха в отвъдния живот.
• Всеки, който следва истината и се придържа към Корана, ще бъде сред успелите, а който се отклонява – ще съжалява, но съжалението тогава няма да помогне.