Сура Аль-Фуркан — Стих 30

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَقَالَ الرَّسُولُ“ (уа каля ар-расулю) – „И ще каже Пратеникът“ – става дума за Пророка Мухаммед (с.а.с.), който в Съдния ден ще се оплаче на своя Господ.
• „يَا رَبِّ“ (я рабби) – „О, Господи мой“ – обръщение към Аллах с признание за Неговото господство и власт.
• „إِنَّ قَوْمِي“ (инна кауми) – „наистина моят народ“ – имат се предвид племето Курайш и всички, към които е бил изпратен.
• „اتَّخَذُوا“ (иттахазу) – „взеха, направиха“ – означава, че съзнателно са избрали определено отношение.
• „هَٰذَا الْقُرْآنَ“ (хаза ал-Кур'ан) – „този Коран“ – свещеното Писание, низпослано на Пророка.
• „مَهْجُورًا“ (махджуран) – „изоставен, пренебрегнат“ – тоест оставен настрана, без да се чете, без да се размишлява над него и без да се живее според него.

1. Тълкувание на аята:

В Съдния ден Пророкът Мухаммед (с.а.с.) ще се обърне към своя Господ с болка и оплакване заради своя народ. Той ще каже: „О, Господи мой, моят народ изостави този Коран и се отвърна от него.“ Те не само са го пренебрегнали, но са го оставили напълно – не са го слушали с внимание, не са размишлявали върху неговите значения, не са го предавали на другите и най-важното – не са го прилагали в живота си. Вместо да го приемат като ръководство и светлина, те са го захвърлили като нещо ненужно и са продължили по своите пътища.

Този аят съдържа сериозно предупреждение за всеки, който постъпва по същия начин – който изоставя Корана, не го чете, не се вслушва в него и не го превръща в свой водач. Пророкът се оплаква на Аллах от такова отношение, а това показва колко тежко е то в очите на Всевишния. Коранът е словото на Аллах, низпослано като милост и напътствие за човечеството. Да го изоставиш означава да изоставиш самата милост и напътствие.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Коранът не е просто книга, която стои на рафта – той е живописно ръководство за всеки аспект от живота. Четенето му, разбирането му и действието според него са път към успех в този свят и в отвъдния.
• Пророкът (с.а.с.) се грижи за своя народ и дори в Съдния ден се обръща към Аллах с оплакване от тяхното пренебрежение. Това ни учи, че истинският мюсюлманин трябва да цени Корана и да не бъде причина за оплакване от страна на Пророка.
• Всеки, който се обръща към Корана с любов, внимание и послушание, ще намери в него светлина, утеха и напътствие. Колкото повече се приближаваме до Корана, толкова повече се приближаваме до Аллах и до Неговия Пророк.
• Нека не бъдем от онези, за които Пророкът ще се оплаче, а от онези, които пазят Корана в сърцата си, четат го всеки ден, размишляват над него и го превръщат в свой спътник в живота. Това е пътят към истинското щастие и спасение.