Сура Аль-Фуркан — Стих 37

1. Пояснение на думите в аята:

• „كذبوا“ (казабӯ) – отхвърлиха истината и обявиха пратениците за лъжци.
• „أغرقناهم“ (ағрақнāхум) – удавихме ги, потопихме ги във водата.
• „آية“ (āя) – знамение, поука, доказателство.
• „أعتدنا“ (а‘таднā) – приготвихме, подготвихме предварително.
• „الظالمين“ (аз-зāлимӣн) – несправедливите, онези, които потискат и отхвърлят истината.
• „أليما“ (алӣмā) – болезнено, мъчително.

1. Тълкуване на аята:

И народът на Нух — когато отхвърлиха пратениците, като не повярваха на Нух, мир нему, ние ги удавихме. Всеки, който отхвърли един пратеник, всъщност отхвърля всички пратеници, защото посланието им е едно и също. Така ги потопихме и ги превърнахме в знамение и поука за хората — урок за всички, които биха тръгнали по техния път на отричане. Това е доказателство за могъществото на Аллах да унищожи несправедливите. А за несправедливите, които упорстват в отричането си, приготвихме в отвъдния живот болезнено наказание, освен наказанието, което ги е сполетяло още в земния живот.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах е справедлив и могъщ — Той дава отсрочка на несправедливите, но не ги забравя, и наказанието Му е сигурно.
• Историята на народите преди нас е урок за нас — нека се поучим и не повтаряме грешките им.
• Отхвърлянето на един пратеник е отхвърляне на всички — истината е една и посланието на всички пророци е едно.
• Милосърдието на Аллах се проявява в това, че Той ни предупреждава и ни дава знамения, за да се върнем към Него.
• Вярата в отвъдния живот и в справедливото въздаяние е утеха за вярващите и предупреждение за несправедливите.
• Коранът разказва тези истории, за да укрепи сърцата ни и да ни насочи към правия път.