Сура Аш-Шуара — Стих 140

1. Пояснение на думите в аята:

— „الْعَزِيزُ“ (ал-‘Азиз): Всемогъщият, Непобедимият, Който никой не може да надвие и Който въздава на упорстващите в неверие.

— „الرَّحِيمُ“ (ар-Рахим): Всемилостивият, Чиято милост обхваща вярващите и онези, които се обръщат към Него с покаяние.

1. Тълкувание на аята:

След като народът на пророк Худ (мир нему) продължил да го взима за лъжец и не се поучил от неговите наставления и предупреждения, Аллах ги унищожил с леден и бурен вятър. Това наказание е поука за всеки, който чуе разказа за тяхната участ. Повечето от онези, които чули за случилото се, обаче не повярвали в пратеника. И наистина, твоят Господ, о, Пратенико, е Всемогъщият — Той наказва враговете Си и въздава на упорстващите в своето неверие, и в същото време е Всемилостивият — приема покаянието на Своите раби и обгражда с милост вярващите. В този аят се съдържа и обобщение на историята на Худ: той предупредил своя народ и го призовал към добро, но те не се вслушали, затова били погубени.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Аллах е едновременно Всемогъщ и Всемилостив: Той е справедлив към упорстващите в злото и милостив към онези, които се обръщат към Него.

— Историята на предишните народи е урок за нас — да не повтаряме грешките им и да приемаме призива на пророците.

— Вратата на покаянието е отворена за всеки, който се завърне към своя Господ, колкото и грешки да е извършил.

— Вярата в Аллах и в Неговите пратеници носи сигурност и надежда, защото милостта на Аллах е близо до вярващите.

— Коранът предава тези разкази, за да ни насочи към доброто и да ни предпази от пътя на онези, които са били погубени.