Сура Аш-Шуара — Стих 159

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— العَزِيزُ (Ал-‘Азиз): Всемогъщият, Непобедимият, Който никой не може да надвие и Който въздава на Своите врагове.

— الرَّحِيمُ (Ар-Рахим): Всемилостивият, Чиято милост обхваща вярващите и онези, които се обръщат към Него с покаяние.

1. Тълкувание на аята:

И наистина, твоят Господ, о, Пратенико, Той е Всемогъщият, Който побеждава и въздава на Своите врагове, които отричат истината и се противят на Неговите пратеници. Той е и Всемилостивият към онези от Своите раби, които вярват в Него и се обръщат към Него с покаяние. Неговото могъщество не Му пречи да бъде милостив, нито Неговата милост Го прави неспособен да въздава справедливост. Така Той е едновременно страшен за упорстващите в неверието и милосърден за вярващите и каещите се.

1. Поуки, които подтикват хората към исляма и Корана:

— Този аят разкрива две от прекрасните имена на Аллах: Всемогъщият и Всемилостивият, което показва съвършенството на Неговите качества — сила, съединена с милост.

— Вярата в Аллах носи утеха на вярващия: колкото и да е слаб и подложен на изпитания, неговият Господ е Всемогъщ и ще го защити, и е Всемилостив и ще му прости.

— Аятът предупреждава онези, които отричат и се противят, че могъществото на Аллах ще ги достигне, и същевременно отваря вратата на надеждата за всеки, който се покае.

— Повтарянето на тези две имена в края на разказите за предишните народи учи, че Аллах е справедлив в наказанието и милостив в прошката — Той не наказва, преди да е изпратил предупреждение, и приема всеки, който се завърне при Него.

— Това насърчава човека да не се отчайва от милостта на Аллах и да не се чувства в безопасност от Неговото могъщество, а да живее между страх и надежда, което е пътят на истинската вяра и покорност.