Сура Аш-Шуара — Стих 218

1. Обяснение на думите в аята:

— „الَّذِي“ (Ал-Лази): Онзи, Който.

— „يَرَاكَ“ (ярака): Те вижда.

— „حِينَ“ (хина): Когато.

— „تَقُومُ“ (такум): Ставаш, изправяш се.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е част от обръщение към Пророка, мир нему, и ни известява, че Аллах – Всемогъщият и Всемилостивият – е Онзи, Който вижда Своя раб, когато той става за молитва, особено когато се изправя сам в дълбините на нощта, за да се обърне към своя Господ. Аллах вижда не само изправянето му, но и всички негови движения в молитвата – изправяне, поклон, падане ничком и седене – както и когато се моли заедно с другите вярващи. Той чува неговото рецитиране и споменаване на Неговото име, и знае неговото намерение и дела. Нищо не се скрива от Него – нито самотната молитва в тъмнината на нощта, нито общата молитва на джамаата. Това е утеха и насърчение за вярващия: неговият Господ го вижда, чува го и знае всичко за него, затова нека се обръща към Него с доверие и смирение.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Аллах е винаги близо до Своя раб и го вижда във всяко състояние – дори когато е сам в нощта, Той не го изоставя.

— Молитвата, особено нощната (тахаджуд), е повод за близост до Аллах и за получаване на Неговата милост.

— Знанието, че Аллах ни вижда и чува, ни подтиква към искреност и усърдие в поклонението, защото нищо не е скрито от Него.

— Вярата носи спокойствие на сърцето: вярващият знае, че не е сам и че неговите усилия не са напразни.

— Този аят ни учи да бъдем постоянни в молитвата и да помним, че Аллах възнаграждава всяко добро дело, извършено искрено заради Него.