Сура Аш-Шуара — Стих 70

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• إِذْ (из): когато; въвежда спомен за минало събитие.
• قَالَ (каля): каза.
• لِأَبِيهِ (ли-абихи): на баща си.
• وَقَوْمِهِ (уа каумихи): и на своя народ.
• مَا (ма): какво; въпросителна частица за нещо неодушевено.
• تَعْبُدُونَ (та'будун): обожавате, служите, покланяте се.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава за Своя пророк Ибрахим (Авраам), мир нему, който се обърнал към своя баща и към своя народ с въпрос: „На какво се покланяте?“ Той не задал този въпрос, за да се поучи от тях, а за да им покаже колко незначителни и безсилни са идолите, на които служат, и за да ги насочи към истината. Ибрахим искал да ги накара да се замислят: нима тези камъни и изображения, които сами са изваяли със собствените си ръце, заслужават да бъдат божества? Той започнал с въпрос, за да привлече вниманието им и да подготви сърцата им за призива към единобожие. Въпросът „какво обожавате“ съдържа и укор, и състрадание, и желание да ги извади от заблудата. Така Ибрахим поставил началото на своя призив към своя народ, призовавайки ги към размисъл и към връщане към поклонението на Единствения Аллах.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът разказва историите на пророците, за да ни утеши и да укрепи вярата ни, и да ни покаже как праведните са призовавали своите близки и народи с мъдрост и търпение.
• Ибрахим, мир нему, започнал призива си към най-близките си – баща си и своя народ – което ни учи, че грижата за семейството и общността е част от вярата.
• Задаването на въпроси по мъдър начин е средство за пробуждане на съзнанието и за насочване към истината, без насилие и грубост.
• Аятът ни напомня, че всяко поклонение, отправено към нещо друго освен Аллах, е напразно и че истинското поклонение е само за Единствения Бог.
• В разказа за Ибрахим има пример за смелост и ясна вяра, които вдъхновяват вярващия да бъде горд с исляма и да го предава с любов и състрадание.