Сура Ан-Намль — Стих 58

1. Обяснение на думите в аята:

• وَأَمْطَرْنَا (уа амта́рна): „и изсипахме дъжд“ – означава да изпратим нещо от небето като дъжд.
• مَطَرًا (ма́таран): „дъжд“ – тук не става дума за обикновен дъжд, а за наказание, изсипано от небето.
• فَسَاءَ (фа са́а): „колко лош е“, „проклет да бъде“ – израз на силно осъждане и лошо качество.
• الْمُنذَرِينَ (ал-мунзари́н): „предупредените“ – онези, на които е било отправено предупреждение за наказание, но те не се вслушаха.

1. Тълкуване на аята:

Аллах съобщава, че изсипа върху този нечестив народ дъжд от небето – не благодатен дъжд, а камъни от втвърдена глина, които ги унищожиха напълно. Това беше наказание, което ги сполетя, защото бяха предупредени чрез пратеника си, но продължиха да отричат и да упорстват. Затова този дъжд беше най-лошият възможен дъжд за хора, които бяха предупредени, но не повярваха. Той не донесе милост, а ги погуби и стана причина за тяхната гибел.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни показва, че Аллах е справедлив и не наказва, преди да предупреди. Той изпраща пратеници и знамения, за да се върнат хората към истината.
• Предупреждението е милост – то ни дава възможност да се поправим, преди да е станало твърде късно.
• Корана разказва за съдбите на предишните народи, за да вземем поука и да не повтаряме грешките им.
• Ислямът ни учи да бъдем внимателни и да слушаме предупрежденията на Аллах с отворено сърце, защото в това има спасение и успех в този свят и в отвъдния.
• Всеки, който искрено търси истината и се вслуша в Корана, ще намери в него напътствие и милост, а не наказание.