Сура Аль-Касас — Стих 46

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• الطُّور (ат-Тур): планината, а именно планината Синай, където Аллах говори на Муса (Моисей), мир нему.
• نَادَيْنَا (надайна): Ние призовахме, т.е. когато Аллах говори на Муса при планината.
• رَحْمَةً (рахматан): милост.
• لِتُنذِرَ (литунзира): за да предупредиш, да предупредиш хората за наказанието и да ги насочиш към доброто.
• نَذِيرٍ (назирин): предупредител, пратеник, който предупреждава за Божието наказание.
• يَتَذَكَّرُونَ (ятазаккарун): да си припомнят, да се поучат, да вземат поука.

1. Тълкувание на аята:

О, Пратенико, ти не беше край планината Тур, когато Ние призовахме Муса и му разкрихме това, което му разкрихме. Ти не беше свидетел на тези събития, нито присъстваше на тях, за да ги знаеш от себе си. Но Ние ти разкрихме тези вести като милост от твоя Господ към теб и към хората, за да предупредиш един народ, на който не е идвал предупредител преди теб — а това са жителите на Мека и околностите им, които бяха в период без пратеник между времето на Иса (Иисус) и твоето време. Изпратихме те, за да се поучат те и да си припомнят, та да повярват в това, което си им донесъл от Аллах, и да постъпват според него. Всичко това е доказателство, че Коранът е от Аллах, защото ти съобщаваш за събития от миналото, на които не си бил свидетел, и за народи, за които не си имал знание, освен чрез откровението от твоя Господ.

1. Извлечени ползи, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Коранът съдържа вести за отминали събития, на които Пророкът (мир нему) не е бил свидетел — това е ясно доказателство, че той е откровение от Аллах, а не човешко слово.
• Аллах изпраща пратеници и предупредители от милост към хората, за да ги насочи към истината и да ги предпази от заблуда.
• Всеки народ, на който не е идвал предупредител, получава милостта на Аллах чрез изпращането на пратеник — ислямът е религия на милостта и напътствието.
• Човек е призован да се поучава и да си припомня, да размишлява върху знаменията на Аллах и да приеме истината с отворено сърце.
• Вярата в Аллах и в Неговите пратеници носи добро и в този свят, и в отвъдния — затова човек трябва да се стреми към знание и напътствие.