Сура Аль-Касас — Стих 66

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فَعَمِيَتْ (фа'амият): скри се, стана невидимо, изчезна от погледа.
• الْأَنبَاءُ (ал-анба'): известията, вестите, аргументите и доказателствата, с които човек би могъл да се оправдае.
• يَتَسَاءَلُونَ (ятаса'алюн): питат се един друг, разменят въпроси помежду си.

1. Тълкуване на аята:

В Съдния ден, когато хората застанат пред своя Господ за равносметка, всички извинения и доводи, с които неверниците са се заблуждавали в земния живот, ще изчезнат и ще се скрият от тях. Те няма да намерят нито един аргумент, с който да се защитят, нито едно оправдание, което да им помогне. Истината ще стане толкова ясна и ужасяваща, че те ще онемеят — нито ще си спомнят какво да кажат, нито ще се питат един друг за нещо, защото ужасът от това, което ги очаква, ще ги обземе напълно. Всеки ще бъде зает единствено със собствената си съдба, а взаимните въпроси и разговори, които са водили в земния живот, ще загубят всякакъв смисъл. Това е момент на пълно безсилие, в който никой не може да помогне на другиго, нито да намери изход.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни напомня, че земният живот е кратък, а Съдният ден е неизбежен — нека се подготвим още сега с добри дела и искрена вяра.
• Всички фалшиви оправдания и самозаблуди, с които човек прикрива грешките си, ще изчезнат в онзи Ден; затова е по-добре да се обърнем към истината още в този живот.
• Всеки ще отговаря само за себе си — това ни учи на лична отговорност и искреност пред Аллах.
• Коранът описва този Ден с такава точност и дълбочина, че всяко сърце трепва и се пробужда — това е знак за Божествения му произход.
• Вярата и покаянието са вратата към спасението; нека не отлагаме, защото никой не знае кога ще дойде неговият час.