Сура Ар-Рум — Стих 12

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• السَّاعَةُ (ас-Са'а): Часът на Съда — момента, в който Аллах ще възкреси всички творения за разплата.
• يُبْلِسُ (юблису): произлиза от „ибляс“, което означава да изпаднеш в безнадеждност и покруса, да загубиш всякаква надежда за добро и да онемееш от отчаяние, без да намериш изход.
• الْمُجْرِمُونَ (ал-муджримун): престъпниците — онези, които са затънали в грях и неверие и са отхвърлили истината.

1. Тълкуване на аята:

В Деня, когато настъпи Часът на Съда и хората бъдат възкресени за разплата, престъпниците ще изпаднат в пълно отчаяние. Те ще загубят всякаква надежда да се спасят от наказанието и да получат милостта на Аллах. Всичките им доводи и оправдания, с които са отричали истината и са упорствали в неверието си, ще се окажат напразни и ще се разпаднат напълно. Ще ги обземе покруса и объркване, защото вече няма да имат нито извинение, нито застъпник, нито възможност да поправят стореното. Така те ще останат безпомощни пред справедливостта на Аллах, а надеждата им за всякакво добро ще бъде отсечена завинаги.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни напомня, че този свят не е вечен и че всеки ще бъде възкресен, за да даде сметка за делата си — това подтиква човека да се подготви още сега за срещата с Аллах.
• Милостта на Аллах е огромна в земния живот, където все още има време за покаяние и поправяне; затова разумният човек бърза да се обърне към своя Господ, преди да е станало късно.
• Отчаянието в отвъдния живот е само за онези, които са упорствали в греха и неверието, докато вярващите, които искрено са се покаяли, имат надежда за прошка и награда.
• Коранът описва състоянието на престъпниците в Деня на Съда, за да събуди у нас стремеж към добро, справедливост и искрена вяра, и да ни предпази от пътя на отричащите истината.
• Вярата в Деня на Съда дава на човека вътрешна сила да устоява на изкушенията и да живее с ясното съзнание, че всяко дело ще бъде претеглено с абсолютна справедливост.