Сура Саба — Стих 14

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• قَضَيْنَا عَلَيْهِ الْمَوْتَ: отсъдихме и постановихме смъртта му да се осъществи.
• دَابَّةُ الْأَرْضِ: земно животно, а именно термитът (дървоядното насекомо), което яде дърво.
• مِنسَأَتَهُ: неговият жезъл (тоягата), на който се подпираше.
• خَرَّ: падна, срути се на земята.
• تَبَيَّنَتِ الْجِنُّ: стана ясно и несъмнено за джиновете.
• الْغَيْبِ: скритото, невидимото, което само Аллах знае.
• لَبِثُوا: останаха, престояха.
• الْعَذَابِ الْمُهِينِ: унизителното мъчение, тежкият и срамен труд.

1. Тълкувание на аята:

Когато Аллах отсъди смъртта на пророк Сюлейман (Соломон), никой не разбра за нея освен едно малко земно създание — термитът, който започна да яде жезъла, на който Сюлейман се подпираше. Той остана прав, подпрян на тоягата си, а джиновете продължаваха да работят тежко и унизително за него, мислейки, че е жив и ги наблюдава. Когато термитът прегриза жезъла докрай, тялото на Сюлейман падна на земята и тогава джиновете разбраха, че е мъртъв. Така им стана напълно ясно, че ако знаеха скритото и невидимото, нямаше да останат в това унизително мъчение и тежък труд, защото щяха да разберат за смъртта му още в самото начало. Аллах чрез това показа, че джиновете не знаят гаиба (скритото), противно на тяхното убеждение, и че само Аллах притежава знанието за невидимото.

1. Поуки от аята, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът ясно показва, че никой освен Аллах не знае скритото и невидимото. Дори джиновете, които мнозина погрешно смятат за знаещи гаиба, не знаеха за смъртта на Сюлейман. Това е призив да се обръщаме само към Аллах за знание за невидимото и да не търсим гадатели и врачки.
• В него има доказателство за истинността на Корана и пророчеството на Мухаммед (с.а.с.), защото Коранът разкрива неща от миналото, които никой не е могъл да знае по онова време.
• Аятът ни учи на смирение и осъзнаване на нашата ограниченост: колкото и да сме силни или надарени, знанието ни е непълно и зависим от Аллах.
• Той показва милостта и мъдростта на Аллах в управлението на делата: дори смъртта на един велик пророк става причина за разкриване на истината и за поправяне на погрешните вярвания.
• Насърчава ни да ценим труда и да не се поддаваме на унижение, а да работим с достойнство и в покорство на Аллах.
• И най-важното: този аят ни кани да вярваме в Аллах, да Го познаваме като Единствения Знаещ скритото, и да следваме Корана, който е пълен с ясни знамения и мъдри поуки за всеки, който размишлява.