Сура Саба — Стих 52

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَقَالُوا“ (уа калю): И казаха.
• „آمَنَّا بِهِ“ (аманна бихи): Повярвахме в него.
• „وَأَنَّىٰ لَهُمُ“ (уа анна лахуму): И откъде ще им бъде.
• „التَّنَاوُشُ“ (ат-танаушу): Достигането, вземането, постигането.
• „مِن مَّكَانٍ بَعِيدٍ“ (мин маканин баид): От далечно място.

1. Тълкувание на аята:

Когато неверниците видят наказанието в Отвъдния живот, те ще кажат: „Повярвахме в него“ – тоест в Аллах, в Неговите книги и пратеници, или в Пророка Мухаммад, или в Деня на възкресението. Но как ще могат да достигнат до вярата и да я приемат, когато вече са я изпуснали? Как ще могат да се възползват от нея, след като са я оставили зад гърба си в земния живот? Мястото на вярата и на делата е бил земният свят – дом на изпитание и действие, а не на въздаяние. А сега те са преминали в Отвъдния живот – дом на въздаяние, в който няма вече възможност за поправяне и приемане на вярата. Те са далеч от мястото, където вярата се приема, и тяхното твърдение е напразно и не се приема.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че вярата има определено време и място – земният живот. Който я приеме навреме, ще спечели, а който я отложи до смъртта си, ще я намери недостъпна.
• Той ни показва колко е важно да побързаме към доброто и към вярата, докато сме живи, защото след смъртта вече няма да има възможност за поправяне.
• Аятът ни разкрива милостта на Аллах, че ни е дал цял един живот, за да се обърнем към Него, и ни предупреждава да не отлагаме.
• Той ни насърчава да ценим Корана и учението на Исляма, защото те са пътят към спасението още в този свят, преди да е станало твърде късно.
• И накрая, той ни кара да се замислим за своя край и да се стремим към вяра, която е искрена и навременна, за да бъдем сред успелите в Отвъдния живот.