Сура Саба — Стих 53

1. Обяснение на думите в аята:

• وَقَدْ كَفَرُوا بِهِ – „и вече не повярваха в него“: местоимението „бихи“ (в него) се отнася до Корана и до пророка Мохамед, салляллаху алейхи уа саллям.
• مِن قَبْلُ – „преди това“: още в земния живот, преди да видят наказанието в отвъдното.
• وَيَقْذِفُونَ – „и хвърлят“: думата означава да хвърляш нещо, а тук е употребена преносно – да изричаш предположения и клевети без никакво знание.
• بِالْغَيْبِ – „по скритото/незнайното“: говорят за неща, които не знаят, и изказват догадки за невидимото.
• مِن مَّكَانٍ بَعِيدٍ – „от далечно място“: образно означава от позиция, много отдалечена от истината и правилния път, така че думите им не могат да улучат истината.

1. Тълкуване на аята:

Този аят идва като отговор на тяхното късно желание да повярват, когато вече видят наказанието. Казва се: как би могла вярата им да бъде приета сега, след като те още в земния живот отхвърлиха истината – не повярваха в Корана и не приеха пророка Мохамед, салляллаху алейхи уа саллям, а още преди това отричаха и предишните пратеници. Те не спираха да говорят за неща, които не знаят, и да отправят към пророка обвинения, които нямат никаква основа – наричаха го магьосник, гадател, поет и други подобни. Това са само празни догадки и клевети, изречени от позиция, много далеч от истината и правотата. Както стрелецът не може да улучи целта от много далечно разстояние, така и тези хора, с техните измислени представи и упорито отричане, не могат да достигнат до истината. Затова вярата им в онзи момент е безполезна – те вече са изгубили възможността да повярват по правилния начин, докато е било време за избор и изпитание.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че вярата има свое време и че човек трябва да побърза да повярва и да върши добро, докато е още в земния живот, защото след смъртта вече няма да има полза от късно разкаяние.
• Показва колко опасно е да се говори за религията и за нещата от невидимото без знание, въз основа само на догадки и слухове. Ислямът ни призовава към знание, проверка и честност в думите.
• Напомня ни, че истината е ясна и близка за онзи, който искрено я търси, а не е като далечна цел, недостижима за стрелеца. Всеки, който се обърне към Корана с отворено сърце, ще намери в него напътствие и светлина.
• Аятът разкрива милостта на Аллах, че Той изпраща ясни доказателства и предупреждения, за да може човек да избере правия път още преди да е станало твърде късно.
• Насърчава ни да ценим пророка, салляллаху алейхи уа саллям, и да не позволяваме на клевети и лъжливи обвинения да ни отдалечават от неговото учение, защото в следването му има спасение и успех в този свят и в отвъдното.