Сура Фатир — Стих 27

1. Обяснение на думите в аята:

• أَلَمْ تَرَ (а-лам тара): „Не виждаш ли?“ – Тук се има предвид виждането със сърцето, тоест разбирането и осъзнаването, а не само физическото зрение.
• جُدَدٌ (джудад): Множествено число на „джудда“, което означава пътеки, ивици или пластове с различен цвят, които се виждат по планините.
• غَرَابِيبُ سُودٌ (гарабибу суд): „Гарабиб“ е множествено число на „гирбаб“, което означава много черен, подобен на цвета на гарвана. „Суд“ означава черни. Изразът подчертава изключително наситено черния цвят.

1. Тълкувание на аята:

Не виждаш ли, о, човече, че Аллах излива от небето вода – дъжд, и чрез нея Той изважда от земята плодове с най-разнообразни цветове: червени, зелени, жълти и други? По същия начин и в планините Той е сътворил пътеки и пластове – бели, червени и с различни нюанси, както и други, които са изключително черни като гарван. Всичко това е доказателство за могъществото на Аллах и за Неговата мъдрост в сътворението.

1. Поуки от аята:

• Този аят ни кара да се замислим над безбройните знамения на Аллах в природата около нас – в дъжда, който слиза от небето, в плодовете с различни цветове и вкусове, и в планините с техните разнообразни цветове и пластове. Всичко това говори за величието на Създателя.
• Разнообразието в цветовете и формите е доказателство за могъществото на Аллах – Той е способен да сътвори каквото пожелае и по какъвто начин пожелае.
• Който съзерцава тези знамения с отворено сърце, ще усети любовта към Аллах и ще осъзнае, че Той заслужава цялото ни поклонение.
• Ислямът ни учи да наблюдаваме, да размишляваме и да се учим от заобикалящия ни свят – това е пътят към вярата и към по-дълбокото разбиране на Корана.
• Колкото повече човек опознава творението на Аллах, толкова повече се убеждава в истинността на Корана и в красотата на исляма.