Сура Фатир — Стих 28

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الدواب (ад-дауаб): животните, които се движат по земята, всички живи същества освен хората.
• الأنعام (ал-ан‘ам): добитъкът – камили, крави, овце и кози.
• مختلف ألوانه (мухталифун алвануху): различаващи се по своите цветове.
• يخشى (яхша): страхува се с благоговение и богобоязън, съчетана с почит и знание.
• العلماء (ал-‘улама): знаещите, учените – онези, които познават Аллах, Неговите имена, качества, закон и знамения.
• عزيز (‘азиз): Всемогъщ, Непобедим, никой не може да Му се противопостави.
• غفور (гафур): Прощаващ, опрощаващ греховете на Своите раби.

1. Тълкувание на аята:

Аллах съобщава, че както е създал плодовете и планините с различни цветове, така е създал и сред хората, и сред животните, и сред добитъка – разнообразни по цвят и вид. Тази разлика в цветовете при еднакви по същност творения е ясно доказателство за могъществото и мъдростта на Създателя, Който създава каквото пожелае и както пожелае.

След това Аллах разкрива голяма истина: истинският страх от Аллах и богобоязънта, съчетана с почит и смирение, се срещат само у знаещите. Колкото по-дълбоко човек познава Аллах – Неговите имена, качества, закон и знамения в творението – толкова по-силна става неговата богобоязън и стремежът му да Му се подчинява и да избягва Неговото недоволство. Знаещите размишляват върху разнообразието на творенията и виждат в него поуки и доказателства за всемогъществото на Аллах.

В края на аята Аллах описва Себе Си с две качества: Той е Всемогъщ, никой не може да Го победи или да Му се противопостави, и в същото време е Прощаващ – опрощава греховете на онези от Своите раби, които се покаят и се върнат към Него. Така се съчетават величието и милостта, страхът и надеждата.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Разнообразието в цветовете на хората, животните и добитъка е знамение за могъществото на Аллах и покана да размишляваме върху творението.
• Истинското знание води до богобоязън и смирение пред Аллах, а не до високомерие; колкото повече познаваме Аллах, толкова повече Го обичаме и се стремим да Му се подчиняваме.
• Ислямът цени знанието и учените, защото те са онези, които най-добре разбират величието на Аллах и живеят с почит към Него.
• Аллах е едновременно Всемогъщ и Прощаващ – това ни изпълва със страх и надежда, подтиква ни към покаяние и добри дела.
• Съзерцаването на природата и разнообразието в нея е път към вярата и към по-дълбоко познание на Създателя.