Сура Фатир — Стих 36

1. Обяснение на думите в аята:

• „كُفُور“ (кафур) – човек, който крайно отрича и е прекалено неблагодарен към своя Господ.
• „لَا يُقْضَىٰ عَلَيْهِمْ“ – не се постановява смърт за тях.
• „فَيَمُوتُوا“ – така че да умрат и да се отърват от мъчението.
• „نَجْزِي“ – въздаваме, даваме заслуженото.

1. Тълкуване на аята:

А онези, които отричат Аллах и Неговия пратеник, ги очаква Огънят на Джехеннема, в който ще пребивават вечно. Там няма да им бъде отредена смърт, за да умрат и да се освободят от страданието, нито пък мъчението им ще бъде намалено по какъвто и да е начин. Те ще останат в непрестанно наказание, без надежда за облекчение или край. По същия начин Аллах въздава на всеки, който упорства в отричането и е краен в неблагодарността си към благодатта на своя Господ. Това е справедливото въздаяние за онези, които съзнателно отхвърлят истината и постоянстват в своето неверие.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Този аят ни показва съвършената справедливост на Аллах – наказанието идва само след като човек съзнателно е отхвърлил истината и е упорствал в неблагодарността.
• Той ни напомня за безкрайната милост на Аллах към вярващите, защото Той предупреждава и разяснява последиците, преди да е настъпил краят, за да се върнем към Него.
• Корана описва отвъдното с такава яснота, че да събуди у нас стремеж към доброто и страх от злото, като по този начин ни насочва към пътя на спасението.
• Ислямът не оставя човека в неведение за съдбата на онези, които отричат, а му дава ясна картина, за да избере с разум и сърце пътя на вярата и благодарността.
• Вярата и признателността към Аллах са пътят към вечното блаженство, докато упорството в отричане води до вечна загуба – и това ни подтиква да ценим всеки миг от живота си и да го използваме за добри дела.