Сура Фатир — Стих 6

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الشَّيْطَانُ (аш-шайтан): Сатаната, дяволът – врагът на хората, който ги подвежда и отклонява от правия път.
• عَدُوٌّ (адувв): враг – този, който желае злото и вредата за другия.
• فَاتَّخِذُوهُ (фаттахидхуху): затова го приемете, отнасяйте се към него като към такъв.
• حِزْبَهُ (хизбаху): неговата партия, неговите последователи и привърженици.
• السَّعِيرِ (ас-са‘ир): огънят, разпалената и пламтящата Нерва – един от названията на Ада.

1. Тълкувание на аята:

Всемогъщият Аллах ни уведомява, че Сатаната е наш враг – отдавнашен и постоянен враг, който не желае нищо друго освен нашето падение и гибел. Затова Той ни заповядва да го приемаме като враг, тоест да бъдем нащрек срещу него, да не му се подчиняваме и да се противопоставяме на неговите внушения и изкушения. Сатаната не спира да призовава своите последователи към неверие и заблуда, като им разкрасява злото и ги подмамва с празни обещания, а целта му е единствено те да се озоват сред обитателите на разпаления Огън в Деня на възкресението. Така че който го последва, ще сподели тази участ, а който му се противопостави и го приеме за враг, ще се спаси.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Коранът ни разкрива истинската същност на Сатаната и ни предпазва от неговите коварни машинации, като ни показва ясно кой е приятел и кой е враг.
• Ислямът не ни оставя сами в борбата срещу злото, а ни дава ясни напътствия и предупреждения, за да постигнем успех и спасение.
• Аятът ни учи на бдителност и отговорност – че всеки избор има последица и че следването на Сатаната води до гибел, докато противопоставянето му води до спасение.
• Милостта на Аллах се проявява в това, че Той ни предупреждава за опасността, преди да сме попаднали в нея, и ни показва пътя към вечното блаженство.
• Вярата ни дава сила да устоим на изкушенията и ни прави част от партията на Аллах, а не от партията на Сатаната, чийто край е Огънят.