Сура Йа Син — Стих 54

1. Обяснение на думите в аята:

• فَالْيَوْمَ (фа-л-яума): „И в този Ден“ – става дума за Съдния ден, Деня на възкресението.
• لَا تُظْلَمُ (ля тузляму): „не се угнетява / не се ощетява“ – никой няма да бъде онеправдан.
• نَفْسٌ (нафсун): „душа / човек“ – всяка отделна личност.
• شَيْئًا (шай'ан): „с нищо“ – ни най-малко, нито с нещо незначително.
• وَلَا تُجْزَوْنَ (уа ля туджзауна): „и не ще бъдете възнаградени / възмездени“ – обръщение към хората.
• إِلَّا مَا كُنتُمْ تَعْمَلُونَ (илля ма кунтум та'малюн): „освен според това, което сте вършили“ – тоест според делата ви в земния живот.

1. Тълкувание на аята:

Този аят описва състоянието на хората в Съдния ден, когато Аллах ще съди всички творения с абсолютна справедливост. В този Ден никой – нито един човек – няма да бъде онеправдан дори с най-малкото нещо. Нито ще бъдат прибавени грехове към нечия сметка, нито ще бъдат намалени добрите дела на някого. Всеки ще получи точно и напълно това, което заслужава според делата си.

Възмездието ще бъде единствено въз основа на това, което човек е извършил през живота си на земята – добро или зло. Никой няма да бъде наказан за нещо, което не е сторил, нито ще бъде лишен от награда за добро, което е извършил. Това е израз на съвършената Божия справедливост, която успокоява сърцата на вярващите и всява страхопочитание у онези, които вършат зло.

Тези думи ще бъдат казани на хората в онзи Ден, за да им се напомни, че вече няма възможност за поправяне или връщане назад – остава само да се види резултатът от онова, което ръцете им са придобили.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Аллах е абсолютно справедлив. В Съдния ден няма да има никаква несправедливост – нито към добрите, нито към лошите. Това ни учи да се доверяваме на Божията справедливост и да не се отчайваме от несправедливостта в земния живот.
• Всеки отговаря за собствените си дела. Никой няма да носи греховете на друг, нито ще се възползва от чужди заслуги. Това ни подтиква към лична отговорност и искреност в делата.
• Земният живот е поле за действие. Това, което посеем тук – с думи, дела и намерения – ще пожънем в отвъдното. Затова е мъдро да използваме времето си за добро.
• Надежда и предупреждение едновременно. Вярващият се радва, че доброто му няма да бъде забравено, а грешникът е предупреден, че нищо няма да остане скрито.
• Коранът говори с яснота и милост. Тези думи утешават угнетените и предупреждават угнетителите, като показват, че истинското правосъдие е при Аллах. Това ни кара да обикнем Корана като книга на истината, справедливостта и напътствието.