Сура Ас-Саффат — Стих 57

1. Обяснение на думите в аята:

• وَلَوْلَا (уа лayля): „и ако не беше“, „ако не беше благодатта“.
• نِعْمَةُ (ни‘ма): благодат, дар, милост.
• رَبِّي (рабби): моят Господ, моят Създател и Господар.
• الْمُحْضَرِينَ (ал-мухдарин): онези, които биват доведени, призовани и изправени пред наказанието, тоест въведените в Огъня.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е част от разказ за вярващ човек, който разговаря със свой приятел, отричащ възкресението и отвъдния живот. Вярващият казва, че ако не беше благодатта на неговия Господ – а това е напътствието към вярата и утвърждаването в нея – той също щеше да бъде сред онези, които биват доведени пред наказанието и хвърлени в Огъня, както щеше да стане с неговия спътник. С други думи, човекът признава, че неговата вяра и спасение не са плод само на собствените му сили или разум, а са дар и милост от Аллах. Ако Аллах не беше го дарил с напътствие и не беше го укрепил във вярата, той също щеше да бъде сред изправените пред наказанието. Така аятът учи на смирение, благодарност и осъзнаване, че вярата е най-голямата благодат, за която вярващият трябва да бъде признателен на своя Господ.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Вярата е дар и милост от Аллах, а не нещо, което човек постига само със собствени сили. Това ни учи да бъдем благодарни и смирени.
• Аятът ни показва колко важна е добрата компания и влиянието на приятелите: лошият приятел може да те отклони от истината, а вярата и напътствието те спасяват.
• Признаването на благодатта на Аллах и благодарността към Него са път към спасение и успех в отвъдния живот.
• Коранът разказва поучителни истории, които ни помагат да разберем последствията от избора ни и ни насърчават да търсим напътствие и да се придържаме към вярата.
• Всеки, който осъзнае, че напътствието е дар от Аллах, ще се стреми да го пази, да го цени и да кани и другите към доброто, за да се спасят и те от наказанието.