Сура Ас-Саффат — Стих 58

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• أَفَمَا (а-фа-ма̄): въпросителна частица с утвърдително-засилващо значение, която подтиква слушателя да потвърди онова, което е било отричано.
• نَحْنُ (нахну): ние.
• بِمَيِّتِين (би-маййитӣн): мъртви, такива, които ще умрат.

1. Тълкуване на аята:

Това са думи на обитателите на Рая, изречени в състояние на вечно блаженство и радост. Те задават въпрос, който всъщност е утвърждение и израз на безкрайна благодарност: Нима ние вече няма да умираме? Нима смъртта е останала зад гърба ни завинаги? Те си припомнят, че в земния живот са били заплашвани със смърт и с наказание, а сега виждат, че след първата смърт в Дунья вече ги очаква само вечен живот, изпълнен с блага. Този въпрос е и укор към онези, които в земния живот са отричали възкресението и са се присмивали на вярващите – сега истината е явна и никой не може да я отрече. Така аятът описва един от най-големите дарове на Рая: освобождаването от смъртта и от всякакъв страх от нея, което е истинският велик успех.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Аятът ни напомня, че земният живот е преходен и че истинският живот е онзи, който идва след смъртта – това насърчава човека да се стреми към добри дела и към Божието доволство.
• Обещанието за вечен живот без смърт и без страдание в Рая е милост и надежда за всеки вярващ, която му дава сили да издържи трудностите на този свят.
• Въпросът в аята е израз на благодарност и радост – той ни учи да ценим Божиите дарове и да бъдем благодарни още в земния си живот.
• Коранът представя съдбата на вярващите и на отричащите по начин, който пробужда съвестта и подтиква към размисъл за края на всяко нещо, което правим.