Сура Сад — Стих 66

1. Обяснение на думите в аята:

— رَبُّ (Рабб): Господ, Създател, Владетел и Управител.

— الْعَزِيزُ (Ал-Азиз): Всемогъщият, Непобедимият, Който никой не може да надвие.

— الْغَفَّارُ (Ал-Гаффар): Многопрощаващият, Който прощава греховете на онези, които се обръщат към Него с покаяние.

1. Тълкувание на аята:

Този аят ни известява, че Аллах е Господ и Владетел на небесата, на земята и на всичко, което се намира между тях. Той е Създателят и Управителят на цялата вселена, и нищо не съществува извън Неговата власт и господство. Той е Всемогъщият — никой не може да Му се противопостави, нито да надделее над Него, и Той е непобедим в Своето могъщество и власт. Същевременно Той е Многопрощаващият — прощава греховете на Своите раби, които се разкайват и се връщат към Него с искрено покаяние и покорство. Така аятът съединява между могъществото и милостта: Аллах е всемогъщ и страшен за онези, които упорстват в греха, но е многопрощаващ и милосърден към онези, които се обръщат към Него.

1. Поуки от аята:

— Този аят ни учи, че Аллах е единственият Господ и Владетел на цялата вселена, което ни насърчава да се обръщаме само към Него с молитва и упование.

— Той ни показва, че могъществото на Аллах не Му пречи да бъде милосърден и прощаващ, което ни дава надежда, че колкото и големи да са греховете ни, вратата на покаянието винаги е отворена.

— Аятът ни подтиква към покаяние и връщане към Аллах, защото Той е Многопрощаващият и приема покаянието на Своите раби.

— Той ни вдъхва спокойствие и увереност, че който се уповава на Всемогъщия и Многопрощаващия, никога няма да бъде изоставен, и че милостта на Аллах е по-голяма от нашите грехове.