Сура Аз-Зумар — Стих 32

1. Обяснение на думите в аята:

• أَظْلَمُ (аз-залам): най-несправедливият, най-големият потисник.
• كَذَبَ عَلَى اللَّهِ (казаба 'ала Аллах): излъга срещу Аллах, като Му приписа нещо, което не Му подобава.
• الصِّدْقِ (ас-сидк): истината, тоест Корана и откровението, което дойде чрез Пророка.
• مَثْوًى (матхван): жилище, обиталище, място за пребиваване.
• لِّلْكَافِرِينَ (лил-кафирин): за неверниците, онези, които отричат истината.

1. Тълкуване на аята:

Няма по-голям несправедливец от онзи, който измисля лъжа срещу Аллах, като Му приписва съдружник, съпруга или син, или твърди, че му е било низпослано откровение, а нищо не му е низпослано. Също така няма по-голям несправедливец от онзи, който отрича истината — Корана и откровението, което дойде чрез Мухаммед, мир нему — когато тя му се яви, без да се замисли и без да я разгледа. Нима в Джаханнем (Ада) няма жилище и обиталище за неверниците? Да, разбира се, там ги очаква вечен престой. Това е въпрос със значение на потвърждение и предупреждение.

1. Поуки от аята, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни показва колко тежко е престъплението да се лъже срещу Аллах и да се отрича истината, която идва от Него. Това ни учи да бъдем честни и внимателни в думите си за Всевишния.
• Ислямът ни призовава да търсим истината и да я приемаме, когато ни се яви, без гордост и без отлагане. Който приеме истината, печели доволството на Аллах.
• Аятът е и предупреждение, и милост: той ни казва, че пътят на отричането води към загуба, а пътят на вярата и приемането на истината води към спасение.
• В него има насърчение да четем Корана с размисъл и да не бъдем от онези, които отхвърлят истината, преди дори да я разберат.
• Ислямът е религия на справедливостта и истината; който се придържа към нея, намира сигурност и мир в сърцето си и надежда за вечно блаженство.