Сура Аз-Зумар — Стих 50

1. Обяснение на думите в аята:

• „قَدْ قَالَهَا“ (кад ка̄ляха̄) — „Вече я казаха“: става дума за същото твърдение, което споменаха неверниците преди тях.
• „مَا أَغْنَىٰ“ (ма̄ ’агна̄) — „не им помогна“, „не им послужи за нищо“.
• „مَا كَانُوا يَكْسِبُونَ“ (ма̄ ка̄нӯ яксибӯн) — „това, което бяха придобили“: имат се предвид богатства, деца, положение и дела, на които са разчитали.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че същото изказване, с което се гордеят неверниците в Мека — че богатството и успехът им са плод на тяхното знание и заслуги — са го казвали и народите преди тях. И когато дойде наказанието, нито имотите, нито децата, нито властта, нито делата, на които са разчитали, не им донесоха никаква полза. Те не ги спасиха от Божието наказание и не им отвориха път към спасение. Така и тези, които днес се самозаблуждават с придобивките си, трябва да знаят, че съдбата на предишните е поука: онова, което човек трупа, не може да го предпази от Аллах, ако той върви по пътя на неверието и непокорството.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът е книга на мъдростта и поуката: той ни разказва за миналите народи, за да не повтаряме грешките им.
• Истинската сигурност не е в богатството, децата или положението, а в искрената вяра и добрите дела.
• Човек трябва да се уповава на Аллах, а не на онова, което сам е придобил, защото всичко материално е преходно.
• Ислямът ни учи на смирение и благодарност: успехът е дар от Аллах, а не само резултат от нашите усилия.
• Коранът ни приканва да се поучим от историята и да изберем пътя на вярата, който носи истинско спасение и мир в този и в отвъдния живот.