Сура Ан-Ниса — Стих 125

1. Пояснение на думите в аята:

• أَسْلَمَ وَجْهَهُ لِلَّهِ: отдаде се изцяло на Аллах – с искреност и пълно подчинение.
• مُحْسِنٌ: правещ добро, усъвършенстващ делата си в поклонение и поведение.
• مِلَّةَ إِبْرَاهِيمَ: религията и пътят на пророк Ибрахим (Авраам).
• حَنِيفًا: отклоняващ се от лъжливите вярвания към чист монотеизъм.
• خَلِيلًا: близък приятел, обичан с пълна и чиста любов.

1. Тълкуване на аята:

Няма никой с по-добра религия от онзи, който е отдал себе си изцяло на Аллах – сърцето и делата си – искрено и единствено заради Него, и който върши добро, следвайки това, което Аллах е предписал. Такъв човек следва пътя на пророк Ибрахим, който се е отклонил от всички форми на многобожие и неверие към чистата вяра в Единия Бог. Аллах е избрал Ибрахим и го е направил Свой близък приятел – най-висшата степен на любов и избраничество. Това показва, че истинската религия е пълното подчинение на Аллах с искреност и добри дела, по пътя на единобожието, който е пътят на Ибрахим.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът е най-добрата религия, защото съчетава искреност към Аллах и добри дела към хората.
• Всеки може да достигне висока степен при Аллах чрез чист монотеизъм и добро поведение.
• Пророк Ибрахим е пример за вярващите – неговият път е пътят на истината и единобожието.
• Аллах възнаграждава искрените и ги издига, както издигна Ибрахим и го направи Свой близък приятел.
• Колкото по-искрени и добри сме, толкова по-близо сме до Аллах и до Неговата любов.