Сура Ан-Ниса — Стих 147

1. Пояснение на думите в аята:

• مَّا يَفْعَلُ اللَّهُ بِعَذَابِكُمْ — „Какво би спечелил Аллах, ако ви накаже?“ Тоест каква полза или цел би имал Аллах от вашето наказание?
• إِن شَكَرْتُمْ — „ако сте благодарни“ — ако признавате благодатта на Аллах и Му благодарите.
• وَآمَنتُمْ — „и повярвате“ — ако вярвате в Аллах с истинска вяра, както външно, така и вътрешно.
• شَاكِرًا — „Признателен“ — Той възнаграждава обилно онези, които Му благодарят и се покоряват.
• عَلِيمًا — „Всезнаещ“ — Той знае всичко за Своите творения, за тяхната вяра, дела и намерения.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че не се нуждае от наказанието на Своите раби и не извлича никаква полза от него. Той не наказва, за да си отмъсти или да задоволи някаква нужда — пречистен е от всякаква нужда. Ако хората поправят делата си, благодарят на Аллах за Неговите благодати и повярват в Него с истинска вяра — и сърцата, и делата им да бъдат в съответствие с тази вяра — тогава Аллах няма да ги накаже. Той наказва единствено заради греховете и упорството на рабите.

Аллах е Признателен към Своите раби: който признае благодатта Му и Му благодари, Той му дава щедра награда и умножава доброто му. Той е Всезнаещ за тяхната вяра и дела — нищо не се скрива от Него, и всеки ще получи въздаяние според делата си.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аллах не се нуждае от нашето наказание — Той е Богатият, Който не се нуждае от нищо. Наказанието идва единствено заради нашите грехове, а не защото Аллах има нужда от него.
• Благодарността и вярата са път към сигурност и милост — който благодари на Аллах и вярва в Него, се спасява от наказание и получава щедра награда.
• Аллах е Признателен — Той не пропуска доброто дело и не оставя благодарността без въздаяние. Това ни насърчава да благодарим и да вършим добро.
• Аллах е Всезнаещ — Той знае какво има в сърцата ни и ще ни въздаде според истинската ни вяра и дела. Това ни подтиква към искреност и добри дела.
• Ислямът е религия на благодарността и вярата — той не изисква от нас невъзможното, а ни призовава към това, което ни носи добро и ни отдалечава от злото.