Сура Ан-Ниса — Стих 160

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فَبِظُلْمٍ (фа-би-зулмин): заради несправедливост, заради гнет и престъпление.
• هَادُوا (хаду): тези, които са юдеи, последователи на юдаизма.
• طَيِّبَاتٍ (таййибатин): блага, вкусни и позволени неща, особено от храната.
• أُحِلَّتْ لَهُمْ (ухиллат лахум): които бяха позволени за тях.
• صَدِّهِمْ (саддихим): тяхното възпиране, отклоняване и препятстване.
• سَبِيلِ اللَّهِ (сабили-Ллах): пътя на Аллах, тоест Неговата религия.

1. Тълкувание на аята:

Заради несправедливостта, която извършиха юдеите — като нарушаване на завета, отричане на знаменията на Аллах, клевети и тежки грехове — Аллах им забрани някои от добрите и позволени храни, които преди бяха разрешени за тях. Това беше наказание, съответстващо на тяхното своеволие и престъпление. Освен това те не спряха да сеят разврат и да отклоняват себе си и другите от пътя на Аллах, като възпираха мнозина от вярата и доброто. Така отклоняването от истината и препятстването на хората от религията на Аллах станаха тяхна отличителна черта. Затова Аллах им забрани част от благата, които им бяха позволени, като справедливо въздаяние за тяхната несправедливост и за тяхното възпиране от Неговия път.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че Аллах е справедлив и мъдър в Своите решения; Той не забранява нещо без причина, а въздава според делата.
• Несправедливостта и отклоняването от пътя на Аллах водят до загуба на блага и благословии, докато покорството и правдата носят добро и изобилие.
• Ислямът ни учи да не пречим на другите да вървят по правия път, а да бъдем причина за добро и напътствие.
• Коранът разкрива историята на предишните общности, за да ни предупреди да не повтаряме техните грешки и да ценим позволеното от Аллах.
• Вярата и следването на религията на Аллах са път към милост и благословия, а отказът от тях носи загуба и лишения.