Сура Ан-Ниса — Стих 159

1. Пояснение на думите в аята:

• „أَهْلِ الْكِتَابِ“ (ахлюл-китаб) – хората на Писанието, тоест юдеите и християните, на които са били низпослани предишните свещени книги.
• „لَيُؤْمِنَنَّ بِهِ“ (ляйуъминанна бихи) – непременно ще повярват в него, тоест в Иса (Исус), мир нему.
• „قَبْلَ مَوْتِهِ“ (кабля маутихи) – преди неговата смърт. Тук има две тълкувания: преди смъртта на Иса, или преди смъртта на самия човек от хората на Писанието.
• „شَهِيدًا“ (шахидан) – свидетел.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Всевишният Аллах ни съобщава, че няма нито един човек от хората на Писанието – юдеи или християни – който да не повярва в Иса, мир нему, преди да умре. Според едното тълкуване това ще се случи, когато Иса слезе отново в края на времето: тогава всички хора на Писанието ще повярват в него и ще го признаят за пратеник на Аллах, а не за син Божи или за разпънат. Според другото тълкуване всеки човек от хората на Писанието, когато наближи смъртта му и види истината, ще повярва в Иса, но това негово вярване в онзи момент вече няма да му бъде от полза, защото е дошло твърде късно.

В Съдния ден Иса, мир нему, ще бъде свидетел срещу тях. Той ще свидетелства за делата им – кое от тях е било в съответствие с Божия закон и кое му е противоречало. Ще свидетелства, че юдеите са го отрекли и са го обвинили несправедливо, а също и майка му, и че християните са го обожествили и са го нарекли син на Аллах, което е далеч от истината.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят показва колко велика е истината за Иса, мир нему, в исляма: той е благороден пророк и пратеник на Аллах, а не божество и не син Божи. Ислямът въздава на всички пророци тяхното достойно място.
• Аятът ни учи, че вярата, изречена в последния миг преди смъртта, когато човек вече види истината, не носи полза. Затова е мъдро да повярваме и да живеем според истината още сега, докато имаме време и избор.
• Той ни напомня, че всички наши дела са записани и че в Съдния ден ще има свидетели за тях. Това ни подтиква към искреност, справедливост и добри дела.
• Аятът разкрива милостта и справедливостта на Аллах: Той изпраща ясни доказателства и свидетели, за да не остане никой без оправдание. Това е покана да приемем истината с отворено сърце и да последваме Корана – книгата, която потвърждава истината за всички предишни пророци и поправя изкривените вярвания.