Сура Ан-Ниса — Стих 18

1. Обяснение на думите в аята:

• „التوبة“ (ат-тауба) – покаяние, връщане към Аллах с разкаяние и отказ от греха.
• „السيئات“ (ас-сайиат) – лошите дела, греховете, престъпленията спрямо Бога и хората.
• „حضر أحدهم الموت“ (хадара ахадаху-л-маут) – когато смъртта дойде при някого, т.е. когато настъпи моментът на умирането и човек види ангела на смъртта.
• „أعتدنا“ (а‘тадна) – приготвихме, подготвихме.
• „عذابًا أليمًا“ (азабан алиман) – болезнено, мъчително наказание.

1. Тълкуване на аята:

Аллах Всемогъщият съобщава, че покаянието не се приема от онези, които упорстват в извършването на грехове и продължават да вършат лоши дела, без да се разкайват и без да се връщат към своя Господ. Те отлагат покаянието до момента, в който смъртта дойде при тях и те видят нейните ужаси. Тогава, когато вече е твърде късно и душата им е на път да напусне тялото, един от тях казва: „Наистина, аз се разкайвам сега!“ – но това покаяние не му носи полза и не се приема, защото е в момент, когато вярата и покаянието вече не са от полза.

По същия начин не се приема покаянието и на онези, които умират, докато са неверници, отричайки единството на Аллах и пророчеството на Неговия Пратеник Мохаммед, мир нему. Тези, които упорстват в греховете до смъртта си, и онези, които умират в неверие – за тях Аллах е приготвил болезнено и мъчително наказание.

Аятът поставя знак за равенство между онези, които отлагат покаянието до последния миг, и неверниците, които умират в своето неверие – и двете групи са лишени от приемане на покаянието и ги очаква тежко въздаяние. Това е предупреждение и подкана за вярващите да не отлагат покаянието си, а да побързат да се върнат към Аллах, докато са живи и здрави, преди да дойде моментът, когато нито покаянието, нито вярата ще бъдат от полза.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът е религия на милостта и надеждата: вратата на покаянието е отворена за всеки грешник, стига да побърза и да се разкае искрено, преди смъртта да го застигне.
• Коранът ни учи да не отлагаме добрите дела и покаянието, защото никой не знае кога ще дойде смъртта му – това ни прави по-съзнателни и по-отговорни в живота.
• Аятът показва справедливостта на Аллах: Той не наказва, без да е дал възможност за покаяние през целия живот, но и не приема покаяние в последния миг, когато то вече не е искрено и доброволно.
• Ислямът ни призовава към постоянство в доброто и към незабавно поправяне на грешките, което носи спокойствие на сърцето и надежда за опрощение.
• Коранът ни разкрива знанието за невидимото и ни предупреждава за Съдния ден, което ни подтиква да живеем с вяра, смирение и стремеж към добро, за да спечелим доволството на Аллах и да избегнем болезненото наказание.