Сура Ан-Ниса — Стих 41

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فَكَيْفَ (фа-кайфа): „И как ще бъде?“ – въпрос, който изразява страх и предупреждение за тежкото положение в онзи Ден.
• شَهِيدًا (шахӣдан): свидетел – този, който свидетелства за делата на хората.
• أُمَّةٍ (умма): общност, народ – група хора, към които е изпратен пратеник.

1. Тълкуване на аята:

В Съдния ден Аллах ще доведе от всяка общност по един свидетел – нейния пратеник, който ще свидетелства какво са правили хората: дали са повярвали в посланието, което им е било предадено, или са го отхвърлили и са се отклонили. Тогава Той ще доведе и теб, о, Мухаммад, като свидетел за твоята общност – че си им предал посланието на твоя Господ и си изпълнил възложената ти мисия. В този момент неверниците ще бъдат в ужасно положение и ще съжаляват, но съжалението вече няма да им помогне. Този аят е и утеха, и предупреждение: утеха за Пророка, че свидетелството му ще бъде прието, и предупреждение за онези, които са отхвърлили истината, че ще бъдат изобличени с ясно свидетелство.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Всеки човек ще бъде държан отговорен за това, което е чул и видял от Божието послание; никой няма да бъде съден несправедливо.
• Свидетелството на пратениците показва Божията справедливост и милост – Той не наказва, преди да е изпратил предупреждение.
• Пророкът Мухаммад (с.а.с.) е свидетел за своята общност, което означава, че неговото послание е ясно и запазено; ние сме отговорни да го следваме.
• Аятът ни подтиква да се подготвим за онзи Ден, като се придържаме към Корана и Сунната, и да не бъдем сред онези, чието положение ще бъде тежко.
• В него има насърчение да изучаваме и предаваме истината, защото свидетелството е част от справедливостта, а ислямът е религия на справедливостта и яснотата.