Сура Гафир — Стих 27

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• عُذْتُ (узуту): прибягнах, потърсих закрила и убежище.
• مُتَكَبِّرٍ (мутакаббирин): всеки, който се възгордява и отказва да се подчини на истината и на вярата в Аллах.
• يَوْمِ الْحِسَابِ (яумил-хисаб): Денят на възкресението, в който Аллах ще разпитва и ще въздава на творенията си.

1. Тълкувание на аята:

Когато Муса (мир нему) чу заплахите на Фараона и неговото упорство, той се обърна към своя народ и към Фараоновите хора с думи на упование и вяра. Каза им, че търси закрила и убежище при своя Господ и при техния Господ – Аллах, Твореца и Владетеля на всичко. Той потърси защита от злото на всеки високомерен, който се възгордява срещу истината, отказва да приеме вярата в Аллах и не вярва в Деня на възкресението, в който ще бъде извършено точното въздаяние и всеки ще получи според делата си. Муса прибягна към Аллах, защото знаеше, че само Той е способен да го предпази от тиранията на Фараон и от неговите заплахи.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че когато сме изправени пред несправедливост и заплахи, най-сигурното убежище е Аллах – Той е Господ на всички и никой не може да ни навреди без Неговото позволение.
• Високомерието и отказът да приемем истината са причина за гибел и отдалечаване от правия път; смирението и вярата в Деня на възкресението са път към спасение.
• Вярата в Деня на възкресението и в Божието въздаяние ни дава сили да търпим трудностите и да останем твърди в истината, знаейки, че справедливостта ще бъде възстановена.
• Примерът на Муса (мир нему) ни показва, че истинският вярващ не се страхува от тираните, а се уповава на Аллах и Го призовава с искреност и търпение.
• Коранът разказва тези истории, за да укрепи сърцата на вярващите и да им покаже, че Аллах винаги подкрепя Своите праведни слуги и че краят е за богобоязливите.