Сура Гафир — Стих 32

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— «يَوْمَ التَّنَادِ» (Йаума ат-Танад): Денят на Зова, тоест Съдният ден, в който хората ще се призовават взаимно — всеки вика някого, надявайки се на помощ или търсейки близък, поради ужаса на положението.

1. Тълкувание на аята:

И пророкът Нух (Ной) — мир нему — продължава да увещава своя народ с любезен и загрижен тон, като казва: „О, народе мой, наистина се страхувам за вас от наказанието в Деня на Зова.“ Това е Денят на Възкресението, когато хората ще се призовават един друг — всеки ще вика своите близки, роднини или влиятелни хора, мислейки си, че те ще му помогнат или ще го спасят в този страшен момент. Но в онзи Ден никой няма да може да помогне на друг, освен с позволението на Аллах. Пророкът изразява своята загриженост и съчувствие към своя народ, като ги предупреждава за тежестта и ужаса на онзи Ден, надявайки се да ги насочи към вяра и праведни дела, преди да е станало твърде късно.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Аятът показва дълбоката загриженост и състрадание на пророците към техните народи — те не само предават посланието, но и искрено се страхуват за хората и искат тяхното добро.

— Напомня ни за сериозността на Съдния ден и че в онзи Ден никой няма да може да помогне на друг — това ни подтиква да се подготвим още сега с вяра и добри дела.

— Показва милостта на Аллах, че ни предупреждава предварително чрез Своите пророци и Книги, за да не бъдем изненадани и да имаме възможност да се поправим.

— Насърчава ни да ценим времето си в този свят и да използваме всеки миг за добро, преди да дойде Денят, в който зовът на никого няма да бъде от полза.

— Учи ни на искрена загриженост един към друг — както пророкът се тревожи за своя народ, така и ние трябва да се грижим за спасението на близките си и да ги напътваме към доброто.