Сура Гафир — Стих 45

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فَوَقَاهُ (фа-вака̄ху): предпази го, запази го, спаси го.
• سَيِّئَاتِ (саййи’а̄т): злините, лошите последици, вредите.
• مَكَرُوا (макарӯ): крояха заговор, лукавстваха, замисляха зло.
• وَحَاقَ (ва-х̣а̄ка): обгради, обкръжи, сполетя, стовари се върху.
• آلِ فِرْعَوْنَ (а̄ли фир’аун): родът на Фараона, хората му, неговата свита и последователи.
• سُوءُ الْعَذَابِ (сӯ’ул-‘аза̄б): най-лошото наказание, тежкото мъчение.

1. Тълкувание на аята:

Аллах Всевишният защити този вярващ мъж, който искрено отстояваше истината сред народа на Фараон, от злите кроежи и заговори, които те бяха подготвили срещу него. Те искаха да го убият, за да заглушат гласа на истината, но Аллах го запази и го спаси, и той се присъедини към Муса, мир нему, и се избави заедно с него. А върху рода на Фараон се стовари най-тежкото наказание – Аллах ги удави в морето, всички до последния, и това беше тяхното унищожение в този свят. А в отвъдния живот ги очаква още по-страшно мъчение – Огънят. Така Аллах показа как спасява Своите праведни раби и как наказва тираните и потисниците.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Аллах никога не изоставя онези, които се уповават на Него и отстояват истината, дори когато са сами срещу цял един народ.
• Истинската победа е в запазването на вярата и честта, а не в броя на поддръжниците.
• Който крои зло срещу праведните, в крайна сметка злото се връща върху самия него.
• Аллах е справедлив Съдия – Той спасява угнетените и наказва угнетителите, дори и да изглежда, че те временно тържествуват.
• Вярата в Аллах дава на човека смелост и сигурност, защото знае, че нищо не може да го сполети без Неговото позволение.
• Коранът разказва тези истории, за да укрепи сърцата на вярващите и да им даде надежда, че краят винаги е в полза на богобоязливите.