Сура Гафир — Стих 67

1. Обяснение на думите в аята:

• نُّطْفَةٍ (нутфа): капка семенна течност.
• عَلَقَةٍ (алака): съсирена кръв, която се прикрепва към стената на матката.
• أَشُدَّكُمْ (ашуддакум): пълнолетие и пълна телесна и умствена сила.
• شُيُوخًا (шуйухан): старци, възрастни хора.
• أَجَلًا مُّسَمًّى (аджалан мусамма): определен срок, който е известен само на Аллах.

1. Тълкуване на аята:

Аллах е Онзи, Който е сътворил вашия праотец Адам от пръст. След това създава всеки от вас от капка семенна течност, после от съсирена кръв, която се прикрепва в утробата. После ви извежда от утробите на майките ви като малки деца. После ви оставя да живеете, за да достигнете пълнолетие и пълна сила, а след това да остареете и да станете старци. Някои от вас умират по-рано – преди да достигнат пълнолетие или старост. Всичко това става, за да достигнете определен срок, който Аллах е отредил и който не се удължава, нито се съкращава. Това е така, за да разберете чрез тези доказателства, че Аллах е Единственият, Който заслужава поклонение, и да осмислите знаменията Му.

1. Поуки от аята:

• Аятът ни напомня за милостта на Аллах към нас още от самото начало на сътворението – от пръст, през етапите в утробата, до излизането ни на този свят.
• Показва ни колко преходен е животът: детство, сила, старост и смърт – всичко това е в ръцете на Аллах.
• Насърчава ни да размишляваме върху собствения си произход и развитие, за да осъзнаем величието на Създателя.
• Учи ни да бъдем благодарни и смирени, защото не ние определяме срока на живота си, а Аллах.
• Подтиква ни да използваме разума си, за да разпознаем истината и да се покланяме само на Аллах, Който ни е сътворил и води през всички етапи на живота ни.