Сура Фуссилат — Стих 39

1. Обяснение на думите в аята:

• خَاشِعَةً (хаши‘а): суха, неплодородна, сякаш смирена и неподвижна, без никакъв растителен живот.
• اهْتَزَّتْ (ихтаззат): раздвижи се, оживи се, разтърси се от растежа на скритото в нея.
• رَبَتْ (рабат): нарасна, увеличи се, издигна се и се изпълни с изобилие.
• لَمُحْيِي الْمَوْتَى (ламухйи ал-маута): несъмнено Той е Онзи, Който съживява мъртвите.

1. Тълкуване на аята:

Сред ясните знамения и доказателства за могъществото на Аллах и за Неговото единобожие е това, което виждаш със собствените си очи: земята лежи суха, неподвижна и безжизнена, в нея няма никаква растителност. Но щом излеем върху нея дъждовна вода, тя се раздвижва, оживява и се изпълва с живот — поникват скритите в нея семена, растенията израстват, земята се издига и се разхубавява с всякакви видове. Онзи, Който съживи тази мъртва земя и ѝ вдъхна живот, несъмнено е способен да съживи и мъртвите хора, да ги извади от гробовете им и да ги възкреси за равносметка и въздаяние. Наистина Той има пълна власт над всяко нещо — нищо не Го затруднява, нито съживяването на изсъхнала земя, нито възкресяването на мъртвите.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Възкресението след смъртта не е нещо чуждо на разума — то е също толкова реално, колкото е съживяването на мъртвата земя с дъжда, което виждаме всяка година пред очите си.
• Вярата в Аллах се подкрепя от видимите знамения в природата; размисълът върху дъжда и поникването е поклонение, което укрепва сърцето и увеличава убедеността.
• Милосърдието на Аллах се проявява в това, че Той изпраща вода и връща живота на земята — същият Този, Който се грижи за телата ни, ще се погрижи и за душите ни в отвъдния живот.
• Човекът не бива да се отчайва от милостта на Аллах: щом сухата земя може да разцъфти, то и най-загрубялото сърце може да се съживи с напътствие и вяра.
• Признаването на Аллах като Всемогъщ ни учи на смирение, надежда и упование в Него, и ни насърчава да се обръщаме към Корана, който ни напомня за тези велики истини.