Сура Аз-Зухруф — Стих 45

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَاسْأَلْ“ (уас’ал) – „и попитай“: заповед към Пророка Мухаммед (с.а.с.) да попита.
• „مَنْ أَرْسَلْنَا مِن قَبْلِكَ مِن رُّسُلِنَا“ (ман арсална мин каблика мин русулина) – „тези, които изпратихме преди теб от Нашите пратеници“: всички предишни пророци и пратеници.
• „أَجَعَلْنَا“ (аджа‘ална) – „ние направихме ли“: въпросителна форма, целяща потвърждение и утвърждаване.
• „مِن دُونِ الرَّحْمَٰنِ“ (мин дуни-р-Рахман) – „освен Всемилостивия“: извън Аллах, Който е Ар-Рахман.
• „آلِهَةً يُعْبَدُونَ“ (алихатан ю‘бадун) – „божества, на които се покланят“: идоли или други обекти на поклонение.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах се обръща към Своя Пророк Мухаммед (с.а.с.) с наставление да попита онези, които са били изпратени преди него от пратениците – тоест предишните пророци и носителите на техните писания, а според едно тълкуване – самите пророци, с които Пророкът се е срещнал в нощта на Исра и Ми‘радж. Смисълът на този въпрос е да се потвърди и утвърди една ясна истина: нима Аллах е установил освен Себе Си, Всемилостивия, други божества, на които да се покланят хората? Отговорът е категорично отрицателен. Всички пратеници без изключение са призовавали към поклонение само на Единия Аллах, без съдружник, и са забранявали поклонението на каквото и да е друго освен Него. Така този аят е потвърждение за многобожниците от Мека, че нито един пратеник и нито едно Писание не са донесли поклонение на нещо друго освен Аллах. Пророкът (с.а.с.) не се е съмнявал в това и не е имал нужда да пита, защото истината вече му е била разкрита, но въпросът е отправен като доказателство и утвърждение пред онези, които отричат.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Единството на призива на всички пророци: от Адам до Мухаммед (с.а.с.) всички са призовавали към чист монотеизъм – поклонение само на Единия Аллах. Това показва, че ислямът не е ново учение, а продължение и завършек на една вечна истина.
• Милостта на Аллах, изразена в името Ар-Рахман (Всемилостивия): Той не е оставил човечеството без напътствие, а е изпращал пратеници с ясно послание.
• Яснотата и простотата на истината: няма нужда от посредници или множество божества – само Единият Аллах заслужава поклонение. Това освобождава човека от объркване и робство на сътворените неща.
• Достоверността на Корана: аятът потвърждава историческата приемственост на пророчеството и показва, че Коранът е в хармония с предишните Писания в основата на вярата.
• Покана към размисъл: всеки, който търси истината, може да види, че всички Божии пратеници са учили на едно и също – да се покланяме на Създателя, а не на творението. Това е пътят на мира и спасението.