Сура Аз-Зухруф — Стих 65

1. Обяснение на думите в аята:

• فَاخْتَلَفَ (фа-хталафа): разделиха се, разногласиха се.
• الْأَحْزَابُ (ал-ахзаб): групите, фракциите, партиите — онези, които се обединиха в групи около различни възгледи.
• وَيْلٌ (уайлун): гибел, погибел, тежко наказание — дума, изразяваща сурово предупреждение.
• ظَلَمُوا (заламу): извършиха несправедливост, угнетяваха, престъпиха границите.
• عَذَابٍ أَلِيمٍ (азабин алим): мъчително, болезнено наказание.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава, че групите и фракциите се разделиха помежду си относно въпроса за Иса (Исус), мир нему. Това разделение възникна сред самите тях, от собствените им среди, а не дойде отвън. Едни от тях признаха истината — че Иса е раб Божий и Негов пратеник, и това е правилният път. Други обаче тръгнаха по пътя на заблудата: някои твърдяха, че той е син Божий, други стигнаха дори дотам да го обявят за сам Бог, а трети го направиха трети от триединство, като прибавиха и майка му към божествеността. Всички тези твърдения са несправедливост и престъпление срещу истината за Аллах и Неговите пратеници.

Затова Аллах отправя сурово предупреждение: гибел и погибел очакват онези, които извършиха тази несправедливост — онези, които описаха Иса с качества, които Аллах не му е дал, и Му приписаха съдружници. Тях ги очаква болезнено, мъчително наказание в Деня на възкресението — Деня, в който никой не ще бъде онеправдан.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Коранът ни разкрива истината за Иса (Исус), мир нему, по начин, който пази чистотата на вярата в Единия Бог. Той е само раб Божий и пратеник — и това е позицията, която носи спокойствие и яснота на сърцето.
• Аятът ни предупреждава срещу разногласията и разделението в религията, които водят до заблуда и отдалечаване от правия път. Единството в истината е пътят на спасението.
• Вярата в Единия Аллах без съдружници е основата на исляма. Всяко отклонение от тази основа — било то обожествяване на човек или приписване на син на Аллах — е несправедливост, която води до тежко наказание.
• Коранът е милост и напътствие: той ни показва правия път и ни предпазва от пътищата на заблудата. Който го следва, намира истината и сигурността.
• Денят на възкресението е реален и в него ще има справедливост. Всеки ще получи според делата си. Това ни подтиква към размисъл и към обръщане към Аллах с искрено покаяние.
• Ислямът почита Иса (Исус), мир нему, като пророк и пратеник, и го поставя на високо място — но без да прекрачва границите, като го прави божество. Това е балансът на истината, който Коранът ни учи.